Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 59

Разбира се, това може да се дължи и на факта, че никой не разбира и думичка от езика им, каза си Декстър. Доколкото знаем, може дори да не са двойка. Може да са напълно непознати, или брат и сестра, а може да се мразят силно, или да са международни шпиони, които кроят как да ни избият…

Той се обърна отново и внезапен пристъп на световъртеж едва не го събори на земята. Стомахът му се обърна, гърлото го стегна и някъде в недрата на съзнанието си Декстър смътно разбра, че трябва да се махне от задушаващата жега на плажа. Той свърна към тропическата гора и се заклатушка в сянката на дърветата. Не след дълго вече си пробиваше път през поляна, отчасти потънала в сянка, покрита с висока до гърдите полюляваща се светлозелена трева. Стръковете бяха удивително твърди и остри и блестяха от дъжда, паднал по-рано през деня.

Отвъд поляната се простираше горичка стари дървета със светли разкривени стволове. Там, под сянката на леко поклащащите им се листа, които почти напълно спираха лъчите на залязващото слънце, беше доста по-тъмно. Декстър слепешката продължи да навлиза в джунглата, образът на нахиленото лице на Сойер бавно избледняваше в съзнанието му, заменен от това на чудовищно дебела жена с кожа, покрита с белези от дребна шарка и изгорена коса. Очите й го гледаха обвинително. „Какво ти става, момче? — крещеше тя в главата му. — Вече не знаеш ли кой си?“

— Не — измънка той, вдигнал ръце към ушите си, сякаш така щеше да спре тирадата на жената. Декстър нямаше представа коя е, но беше убеден, че я познава. Или я беше познавал. Или щеше да я познава… Беше трудно да държи сметка за времето при настоящето състояние на съзнанието си.

Декстър се отпусна до едно дърво, за да си почине. Той избърса потта, която се стичаше по лицето му, и затвори очи. Но лицето на жената не се скри. Тя чакаше. Той отново отвори очи и погледна през листата на дърветата. Тъмнорозова резка, която прорязваше притъмняващото небе като рана, прикова погледа му. Без да знае защо, му се приплака от гледката.

„Трябва да се стегна — помисли си Декстър и положи всички усилия, за да успокои пулса си. — Съсредоточи се, Декстър. Мисли за нещо леко, за нещо приятно и истинско…“

Първото, което изскочи в главата му, разбира се, беше Дейзи. Той се съсредоточи върху веселото й хубаво лице, с любов, попивайки всяка извивка на страните и устните й. Но след миг щастливото лице на Дейзи започна да се мръщи и след броени секунди нежните й черти се разкривиха в силна гневна гримаса.

Шокиран и разтревожен, Декстър се отврати от видението… Беше гузен, макар да не знаеше защо. Това имаше ли нещо общо с караницата им в Сидни, със спора, за който не можеше да си спомни ясно?

— Какво става? — запита той видението на Дейзи в главата си. — Моля те, Дейзи, кажи ми какво има, за да го поправя! Кажи ми за какво се карахме в Сидни…?