Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 62

„Иска ми се да не ги лъжех — помисли си Декстър неспокойно. — Като че всичко, което казвам напоследък, е лъжа…“

Въпреки опасенията му, трябваше да признае, че до момента пътуването до Сидни вървеше доста добре. За негова радост, господин и госпожа Уорд бяха настояли да поемат всичките му разноски, включително и скъпия самолетен билет — бизнес класа, не каква да е. От пристигането им в Австралия господин Уорд прекарваше повечето време в работа, а те разглеждаха забележителности, пазаруваха и седяха край басейна. В края на седмицата господин и госпожа Уорд заминаваха за Япония, където господин Уорд имаше работа. Но Дейзи и Джейсън, а следователно и Декстър, решиха да останат в Австралия и да се върнат без тях. Декстър с нетърпение очакваше да прекара тези няколко дни с Дейзи без зоркия надзор на родителите й. Разбира се, оставаше Джейсън…

Декстър отвори содата, която Джейсън му беше хвърлил. Кутията изсъска, пяната изскочи от нея и той бързо грабна кърпата си, за да попие течността. Екземплярът му на „Принцът и просякът“, който лежеше на хавлията, падна на земята.

Госпожа Уорд се наведе и взе книгата. Тя погледна корицата.

— Марк Твен, а? — каза тя. — Харесва ли ти, Декстър?

— Разбира се — отвърна той. — Четохме я през семестъра, но реших да я включа в курсовата си работа, която трябва да предам малко след като се върнем. Затова я взех да я прегледам.

Госпожа Уорд прелисти книгата и кимна.

— И аз съм я чела в колежа — каза тя. — Интересна история. На каква тема е курсовата ти работа?

— Остави го на мира, мамо — обади се Джейсън, преди Декстър да бе успял да отговори. Джейсън беше още в басейна, здравите му загорели ръце лежаха на ръба. — Дексо е дошъл да си почине, не да си говори със старците за колежа.

Госпожа Уорд се засегна леко.

— Никой не те кара да слушаш, Джейсън — смъмри го тя. — Извинявай, ако ти досадих, Декстър.

— Да, престани, Джейс — обади се и Дейзи.

Настъпи миг неловка тишина. Декстър се чувстваше странно виновен, макар да не беше направил нищо нередно. Той се запита дали да не пренебрегне думите на Джейсън и да отговори на въпроса на госпожа Уорд. Но пък, от друга страна, изобщо не беше сигурен дали иска да обсъжда живота на много богатите и много бедните с нея. Като се замисли, „Принцът и просякът“ малко приличаше на неговата собствена история.

Най-сетне госпожа Уорд въздъхна и стана.

— Ще отида да си взема един душ — каза тя. — Баща ви каза, че срещата ще свърши навреме и тази вечер ще вечеря със семейството.

— След малко идваме, мамо — каза Дейзи. Щом госпожа Уорд си тръгна, тя се нахвърли върху брат си. — Не се дръж така с нея — остро каза Дейзи. — Двамата с татко ти платиха екскурзията.

Джейсън сви рамене. Беше обиден.

— По-спокойно, де. Майтапех се и тя го знае.

Дейзи въздъхна, стана и започна да си събира нещата.

— Хайде, Декстър — каза тя. — Омръзна ми да плувам.

Два часа по-късно петимата бяха облечени за вечеря и бяха в много по-добро настроение. Каквито и неприязнени чувства и напрежение да бяха измъчвали семейство Уорд, явно бяха забравени от всички, освен от Декстър. Дейзи, Джейсън и родителите им бъбреха и се шегуваха непринудено, когато влязоха в осветения от свещи ресторант за морска храна на няколко пресечки от хотела им. Незабавно бяха настанени на уединена маса в изискания двор на заведението.