Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 57

Дъхът на Декстър секна. И през ум не му беше минало за тази страна на новия му проблем. Никога нямаше да може да плати дори част от такава екскурзия. Всъщност дори нямаше паспорт.

„Добре — мрачно си помисли той. — Как ще се оправи Супер Декстър?“

Вторият семестър създаде толкова много работа и на двамата през следващите няколко седмици, че Декстър успя почти напълно да избегне темата за екскурзията на семейство Уорд. От време на време Дейзи му вадеше душата с нея, но той винаги успяваше да се измъкне. Още не можеше да стигне до подходящо решение.

Един ден Декстър седна на мястото си за курса по американска литература, който и двамата посещаваха през този семестър, и установи, че като никога този път Дейзи е дошла преди него. Той остави раницата си на земята, а Дейзи се наведе към него и го целуна.

— Мислех, че няма да дойдеш — каза тя. — Цяла нощ ли чете?

Декстър извади от раницата си измачкан екземпляр на „Принцът и просякът“ от Марк Твен, последната книга от конспекта по американска литература.

— Почти — отвърна той и й се усмихна широко. — Ако не ме разсейваше толкова много, щях да свърша повече работа.

Тя се разсмя.

— Не ми ги пробутвай тия на мен — каза Дейзи. — Ти обичаш да те разсейват.

— Може би — закачи се Декстър, остави книгата на чина и се наведе, за да извади тетрадката и химикалката си. Когато се изправи, Дейзи го гледаше напрегнато, а закачливото изражение бе изчезнало от лицето й.

— Какво има? — попита той внезапно смутен. — Да нямам нещо на лицето?

— Не — сериозно отвърна Дейзи. — Просто си мислех колко ни е хубаво заедно. И колко хубаво може да си прекараме на екскурзията с нашите.

— О! — дъхът му секна. Почувства се като в капан от внезапната смяна на темата. Очите му се стрелнаха към дъното на стаята, но нямаше и следа от професора, който можеше да го спаси от отговора. — Нали ти казах — неубедително каза Декстър, — че трябва да говоря с нашите.

Сините й очи леко просветнаха и той с изненада видя, че Дейзи преглъща сълзи.

— Сигурен ли си, че искаш да дойдеш? — тихо го попита тя. — Ако не искаш да прекарваш толкова много време с мен или има някаква друга причина, каквато и да е, моля те, кажи ми. Предпочитам да знам истината.

— Не! — ужасен побърза да каже Декстър. Как може да си помисли, че не иска да е с нея всяка секунда? — Не ставай смешна! Няма такова нещо!

— Просто ми се струва, че не искаш да дойдеш — Дейзи сви рамене и се загледа в чина. — Вече прекарахме една ваканция разделени. Не искам да ни става навик.

Сърцето на Декстър блъскаше лудо. Не знаеше какво да прави с ръцете си. Той взе „Принцът и просякът“ и я замачка.

— И аз не искам — каза той. Изведнъж усети как гърлото му се стегна. Дейзи непрекъснато му повтаряше, че го обича. Но, осъзна той, до този момент не беше посмял да й повярва. Сега, след като си даде сметка, че думите й може да са истина, се почувства уплашен, нервен и малко объркан. — Не се притеснявай. Ще имам грижата да не стане навик. Сигурен съм, че родителите ми ще разберат…

Дейзи ахна, лицето й светна.