Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 52

Декстър отново замръзна. Сърцето му биеше толкова силно, че му беше още по-трудно да чуе слабия дращещ звук.

Той зашари насам-натам с фенерчето, макар че тънкият му лъч едва проникна на няколко метра в тъмнината. Слабата му бяла светлина падна върху смачкан метал, счупена табелка за тоалетна, всевъзможен багаж. Точно каквото очакваше да намери. Тогава защо сдържаше дъха си, сякаш очакваше някоя тайнствена фигура да изскочи от мрака? Фигура с гневни очи, представляваща собственото му лице…

Декстър потръпна и се опита да прогони видението. Това не беше нито мястото, нито моментът да се притеснява за тайнствения си двойник. Беше тук да търси Дейзи. Нищо повече.

Това му напомни… Декстър отново раздвижи лъча на фенерчето и се насили да погледне няколко тела, които лежаха под разхвърляните останки. На няколко пъти му се повдигна от гледката, но всеки път преглъщаше и продължаваше. Като се опитваше да не мисли на какво би приличала приятелката му, ако я намери тук, той продължи да търси, ред след ред.

Скръц-скръц-скръц.

Декстър стисна зъби, решен този път да не обръща внимание на звука. И тогава изведнъж нещо се удари в него и той подскочи, сърцето му замалко не изскочи от гърдите, когато си представи как нечия ненаситна ръка го сграбчва и го завлича нанякъде в тъмнината. В паниката Декстър се препъна в собствения си крак и тежко падна върху една купчина, вдигайки облак задушлив прах. Когато насочи лъча на фенерчето си нагоре през запрашения въздух, Декстър видя, че го беше „сграбчил“ провисналият метален край на един предпазен колан.

Туп.

Последният звук, по-силен от другите, го накара да подскочи отново и той едва не изпусна фенерчето. Това не приличаше на плъх.

— Х-хей! — тихо се провикна Декстър. Чувстваше се малко глуповато, въпреки че беше уплашен не на шега. Той бавно се изправи на крака. Размаха свободната си ръка, за да прогони прахта. — Има ли някой?

— Никой, освен нас — отвърна нисък глас от тъмнината пред него.

Декстър потисна вика си и импулса да побегне с всички сили.

— Кой е? — остро попита той, засрамен от факта, че гласът му притрепери. — Кой е там?

Той насочи фенерчето си към източника на гласа. Изведнъж много по-силен лъч светна срещу него и за момент го заслепи. Той присви очи, направи крачка настрани, за да избяга от безмилостния блясък, и замалко не се препъна отново.

Някакъв мъж рязко се спусна от мястото си над едно от отворените багажни отделения. Той беше висок, слаб, рус, със саркастична усмивка и Декстър веднага го позна. Казваше се Сойер и Декстър го беше чул по-рано през деня да предлага цигари за продажба на един от другите отшелници.

— А, ти ли си? — каза Декстър и едва не припадна от облекчение. — Какво правиш там?

— И аз мога да ти задам същия въпрос — провлечено отвърна Сойер. — Да не би Джак да те е пратил да ме следиш?

— Джак? — повтори Декстър. — Какво искаш да кажеш?

Сойер лениво сви рамене и издърпа до себе си добре натъпкана раница.

— Ако искаш, кажи на доктора, че съм се върнал за още — каза той. — На мен не ми пука. Имам точно толкова права над тези неща, колкото и той. И той го знае!