Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 54

— Мога ли да ви помогна? — уморен сервитьор на средна възраст се приближи към него и прекъсна тревожните му мисли.

— Ами — неуверено отвърна Декстър. — Трябва да се срещна с едни хора…

— Име? — отегчено попита сервитьорът.

— Декстър Стъбс.

Сервитьорът вдигна вежди.

— Така ли се казват хората, с които имате среща?

— О, не! Извинявайте. Мислех, че питате за моето име — извинително се усмихна Декстър. — Имам среща с господин и госпожа Уорд.

— О! Насам, сър! — поведението на сервитьора тутакси се промени. Той се изпъна и мазно се усмихна на Декстър.

Декстър го последва в салона. Веднага видя Дейзи. Тя седеше на една маса заедно с широкоплещест мъж със стоманеносива коса и елегантна блондинка, която много напомняше на Дейзи след трийсет години.

— Здравейте — едва-едва каза Декстър, докато приближаваше масата.

— Декстър! — Дейзи скочи от мястото си и се втурна да го прегърне. — Липсваше ми! — прошепна тя в ухото му. Топлият й дъх погали врата му. Тя го хвана за ръка и двамата изминаха оставащите няколко крачки до масата.

— Татко, мамо, това е Декстър Стъбс.

— А, Декстър — госпожа Уорд се усмихна мило. — Много се радвам най-сетне да се запознаем. Дейзи толкова много говори за вас, че имам чувството, че ви познавам.

— Благодаря. И аз се радвам да се запознаем — каза Декстър.

В това време господин Уорд се изправи. Той беше много висок и когато проговори, дълбокият му глас избумтя в ресторанта.

— Господин Стъбс — каза той и протегна ръка. — За мен е удоволствие, млади човече. Заповядайте! Седнете! Да се опознаем.

След няколко минути обши приказки Декстър усети, че леко се отпуска. Както и бе очаквал, господин и госпожа Уорд малко го притесняваха, макар да бяха приятни и дружелюбни хора. Най-хубавото от всичко бе, че, изглежда, го приемаха за такъв, за какъвто се представяше, без съмнения или неодобрение.

— Дейзи ми каза, че смяташ да продължиш с медицина, Декстър — каза госпожа Уорд тъкмо когато сервитьорът пристигна с поръчката им. — Струва ми се много интересно.

— Всъщност плановете ми се промениха малко — отвърна Декстър и се почувства неловко. — Смятам да запиша психология.

Дейзи го погледна изненадано.

— Така ли? — каза тя. — Страхотно. Кога го реши?

— През ваканцията — той сви рамене. — Нямах възможност да ти кажа. Просто така стана.

— Психология, а? — господин Уорд вдигна поглед от спагетите, които солеше. — Не е лошо да си част от този бранш в днешно време. Психологията може да е много доходоносно занимание.

Декстър се усмихна леко.

— И аз така разбрах.

— Все повтарям на Дейзи, че трябва да учи нещо по-практично от английска литература — продължи господин Уорд, остави солта и майсторски завъртя няколко спагети с върха на вилицата си. — Финанси, икономика, дори маркетинг — нещо, което може да се използва.