Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 50

— Добре — каза Декстър с възможно по-спокоен и сговорчив глас. — Разбирам. Но може би сметките могат да се плащат и без да си адвокат, лекар или брокер. Има толкова много други професии, които са прилично платени.

— Точно така, Декси — гласът на майка му отново прозвуча по-уверено. — Какво ще кажеш, Пола?

Леля Пола беше подозрителна, но се съгласи да го обсъдят. Тримата прекараха следващия час в разисквания над справочника на университета и интересите на Декстър. На няколко пъти Декстър се изкуши да стане и да си тръгне, особено когато леля Пола го обиди и омаловажи идеите му. Но всеки път, когато се съблазняваше да го направи, мисълта за нежното, хубаво, засмяно лице на Дейзи запечатваше устните му. Можеше да е силен в нейно име. В тяхно име.

— Значи е решено — най-сетне каза леля Пола и се облегна толкова рязко, че диванът изскърца възмутено. — Ще завършиш психология.

На Декстър не му хареса, че го каза като царска заповед. Но беше много доволен от съдържанието на думите й, за да се хване за формата им.

— Добре — съгласи се той. — Нека бъде психология.

Майка му плесна с ръце.

— Добре! — извика тя. — Така пак можеш да станеш доктор. Вид доктор.

Декстър кимна и се усмихна мило. Не изпитваше особено влечение към клиничната практика, но сметна, че това може да се реши и по-късно. Що се отнасяше до него, добрата новина беше, че психологията изискваше по-малко курсове от медицината, което означаваше повече факултативи по английска литература или философия, или каквото друго искаше, и леля Пола нямаше да има право да негодува.

„Не е най-доброто решение — каза си Декстър, като се стараеше да не се почувства като първи глупак, задето остави жените да го разубедят да изостави първоначалните си планове. — Но засега психологията ще свърши работа. И кой знае — може да се окаже, че тя е моето призвание. Във всеки случай повече от химията.“

— Точно така — каза леля Пола в отговор на коментара на другата жена. — От това, което чувам, тези психари правят доста пари — тя погледна към телевизора, чийто звук беше изключен, където издокаран адвокат пледираше в съда. — Освен това, ако реши да се пробва в правото, сигурно може да кандидатства и с оценките по психология, нали?

— Разбира се — каза Декстър, макар тя всъщност да не говореше на него. Беше готов да се съгласи с всичко, само и само да му позволяха да остави трудните естествени науки, които бяха единственият провал в иначе блестящия му първи семестър. Каквото и друго леля Пола да поискаше, щеше да го преживее — поне засега.

Дори и заради това да се чувстваше малко по-малко Супер Декстър и малко повече мухльо.

15

Зейналото гърло на фюзелажа стоеше пред него в неясната кървавочервена светлина на залязващото слънце като портите на ада. Декстър направи всичко по силите си, за да прогони подобни фантастични видения. Той включи фенерчето си и колебливо направи крачка напред. Бризът промени посоката си и духна към него през салона на самолета, като едва не го задуши с тежката миризма на керосин, развалена храна и разлагащи се тела. Той запуши уста, не беше сигурен, че ще може да навлезе във вонята, без да се раздели с оскъдното съдържание на стомаха си.