Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 51

Трябваха му няколко секунди, за да овладее разбунтувалия се стомах. Декстър стисна фенерчето си по-здраво и отново тръгна, като движеше напред-назад лъча по най-близката част на самолета. Без съмнение искаше да види къде точно влиза.

Никакви изненади, помисли си той и потръпна, като си спомни как се беше препънал в тялото на Джейсън.

Фюзелажът стоеше под невероятен обратен ъгъл, под който нито един самолет не каца. Товарният отсек беше отгоре, а пътническият салон — отдолу, седалките висяха почти отвесно от тавана. Подът, някогашният таван на самолета, беше осеян с дрехи, възглавнички, парчета метал и всевъзможни части от самолета.

Хванал малкото фенерче пред себе си като оръжие, Декстър предпазливо направи една крачка навътре във фюзелажа, след това още една. Мухите бяха навсякъде. Непрестанното им жужене го обгради и заглуши всички останали шумове. Кислородните маски все още висяха на безцветните си тръбички и Декстър потръпна, като си спомни как обезумяло беше сграбчил маската, докато самолетът с писък се беше спускал към земята. Той направи още една крачка, видя крака на някакъв мъж да стърчи, вклинен изпод смачкана метална количка за храна, и бързо извърна поглед.

„Огледай и бързо се махай оттук“, каза си Декстър, дишайки възможно най-леко в напразен опит да избегне вонята.

Стъмваше се и беше все по-трудно да вижда къде стъпва, докато напредваше внимателно стъпка по стъпка. Декстър движеше фенерчето напред-назад и забеляза, че повечето от багажните отделения, които вече не бяха над главата, зееха отворени, а от тях се показваха куфари, дрехи и други вещи. За миг се запита дали ръчната му чанта е още в багажното отделение, но бързо прогони идеята. Не си струваше да остане в този ад по-дълго от нужното — не и заради няколко чифта чисто бельо и един дезодорант.

Той се покатери върху една греда, която стоеше на пътя му, и жужащият хор на мухите за миг отстъпи място на друг звук — скръц-скръц.

Декстър се спря, сърцето му блъскаше силно, докато напрегнато се ослушваше дали звукът ще се повтори. Счуваше ли му се, или пред него наистина имаше нещо?

Декстър реши, че това са насекоми или плъхове. Мисълта за плъхове, които тичат сред телата на загиналите, го отврати и въпреки това му подейства по-успокоително от някои от другите варианти, които му минаха през главата.

Не си изкарвай акъла — твърдо си каза Декстър. — Единственото живо нещо тук съм аз, един милион мухи и може би няколко плъха или мишки, или някакви други гадинки.

Той отново тръгна напред. Подът леко се издигна и докато се изкачваше, му се наложи да се хване за висящите облегалки на седалките. Материята на възглавниците беше влажна и грапава и Декстър отмахваше ръка от нея възможно най-бързо.

Скръц-скръц.

Звукът отново стигна до него. Този път бе по-силен. А може би и по-близък.