Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 49

— Ами какво ще кажете за право? — каза леля Пола, преди да беше успял да отрони и дума. — Някъде чух, че хората, които са добри по английски и други безсмислени предмети, стават добри адвокати.

— О, това е прекрасно! — лицето на майката на Декстър светна от облекчение. — Адвокатите печелят почти колкото лекарите, нали?

— Естествено — каза леля Пола така уверено, сякаш действително знаеше за какво говори. — Някои от тях изкарват дори повече.

— Но, мамо — възрази Декстър, — мисля, че не…

— Сетих се за нещо друго — прекъсна го леля му Пола, забравила, че Декстър изобщо е в стаята, като продължи да говори със сестра си. — Онези богати хора в Ню Йорк… сещаш ли се? На Уолстрийт? Декси може да стане като тях. Като Доналд Тръмп.

В този момент филмът по телевизията прекъсна за реклами и на екрана тръгна клип за местни избори. Майката на Декстър посочи екрана.

— О! А политика? — предложи тя.

— Не знам дали има пари в нея — замислено каза леля Пола. — Но можем да огледаме…

— Хей! — извика Декстър и я прекъсна. Двете се обърнаха към него и го зяпнаха изненадано, а той усети как лицето му става доматеночервено. — Аз нямам ли думата?

— Ама, разбира се, Декси — успокоително каза майка му. — Какво мислиш? Как ти се струва да станеш адвокат?

— Ужасно — Декстър я изгледа ядосано. — Правото изобщо не ме интересува. Защо ще завършвам нещо, което не ме интересува?

— Да не мислиш, че мен ме интересуваше да ходя на работа в дрогерията всеки божи ден цели двайсет и три години? — скара му се леля Пола. — Момче, порасни най-сетне! Понякога на хората им се налага да правят неща, за които не дават душа и сърце, за да преживеят.

— Знам — каза Декстър. — Но…

— Никакво „но“ — гласът на леля му беше непоколебим и студен. — Докато аз ти плащам сметките, няма да прахосваш скъпото си образование за глупости! Такива неща са за богаташи, които живеят от попечителските си фондове. В случай че не си забелязал, ти не влизаш в тази категория.

Майка му махаше с ръце към двамата, за да успокои обстановката.

— Хайде сега и вие — тихо говореше тя. — Да помислим…

За момент Декстър стоеше мълчаливо и гневно гледаше леля си. Защо беше помислил, че ще бъде сговорчива по този въпрос или ще вземе желанията му под внимание? Тя не беше такава и той го знаеше. Една част от него искаше да въстане, да запрати глупавите й пари в лицето й и да настоява да заживее своя живот, по какъвто начин реши.

Но почти веднага се отказа от идеята. За кратко щеше да е хубаво да отхвърли парите и манипулациите й. Но къде щеше да се озове в крайна сметка?

Там, откъдето тръгнах, даде си сметка Декстър със свит стомах. Забит в този град с нисък стандарт и висока безработица, без перспективи, без бъдеще… и без Дейзи.

Той преглътна с труд, давайки си сметка колко близо бе до това да загуби всичко, което е харесвал през последните месеци. И какво, ако леля му е тесногръда и несговорчива. Това не беше нещо ново. Цял живот беше имал работа с ината й. Трябваше да е способен да стигне до компромис, от който всички да са доволни. Все пак беше умният в това семейство.