Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 44

13

— Браво на вас! — с признателност каза Хърли и взе един от току-що набраните плодове от купа, който Буун стовари на пясъка. — Страхотни сте! Къде намерихте толкова много плодове?

— Ей там… — посочи Кейт и докато заедно с Чарли и Буун описваше къде бяха намерили плодовете, около тях се събраха още изгнаници, за да се порадват на находката.

Декстър не обърна особено внимание. Той остави своя дял от плодовете, изпъна гръб и се отдели от групата. Търсенето на плодните дървета беше отвлякло вниманието от проблемите му, но след като се върна на плажа, непрестанно поглеждаше към фюзелажа. Знаеше, че няма да си намери място, докато не отиде да провери.

Внезапен вик от блока долетя от палатката на лазарета и привлече вниманието му. Вместо да отслабват, виковете и стоновете на ранения мъж се усилваха. Декстър погледна натам, докато бавно приближаваше едно от импровизираните качета за вода. Той забеляза, че лицата на много от отшелниците, които също гледаха към лазарета, бяха разтревожени.

В този момент Джак излезе от лазарета и забърза към едно от качетата. Докторът, който беше уморен и мръсен, държеше няколко празни пластмасови чаши, направени от стари бутилки за вода.

— Как върви? — попита Декстър, когато Джак спря пред качето.

Джак се наведе и загреба малко вода. След това се изправи и преди да срещне очите на Декстър, погледна към палатката.

— Може и по-добре — отвърна той. Гласът му прозвуча малко неестествено. — Но още няма да се предаваме — Джак забърза с водата, преди Декстър да бе могъл да отговори.

Почти всички бяха заети с плодовете. Щом утоли жаждата си, Декстър тръгна по плажа, за да се разсее от гузните си мисли за фюзелажа. Малко по-нагоре по плажа мерна една самотна фигура и се запъти натам, за да види кой е. Когато се приближи, позна Лок.

Декстър погледна тила на оплешивяващия мъж и се поколеба. Нещо в Джон Лок го караше да се чувства неспокойно. Може би това се дължеше на светлосините му очи, които като че виждаха в хората повече, отколкото трябва. А може би причината се криеше във факта, че беше малко странен, по-затворен и разговаряше главно с малкия Уолт. Независимо каква беше причината, Декстър се отказа. Но с крайчеца на окото си мерна фюзелажа, който се извисяваше зад гърба му. Това го накара да стисне зъби и да пристъпи напред. Не желаеше още едно нещо на този остров да го плаши.

— Здрасти — каза Декстър, застана пред Лок и вдигна ръка за поздрав. — Исках да ти кажа, че намерихме няколко плодни дръвчета недалеч оттук. Донесохме много плодове. Ако искаш, има предостатъчно.

Лок седеше на една импровизирана пейка сред останките и дялкаше с малък нож парче дърво. За момент Декстър си помисли, че изобщо няма да му отговори. Лок просто го погледна и отново потъна в работата си. Най-сетне каза:

— Не, благодаря — гласът му беше удивително тих и изтънчен. — Не съм гладен.

Окуражен от отговора, колкото и неохотен да беше, Декстър каза: