Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 43

Отчаян, Декстър реши, че е време да хване бика за рогата, преди нещата да са излезли още повече от контрол.

— Мислех да поговорим за това — бавно каза той. Лъжите се оформиха в главата му още докато говореше. — Това май ще е още едно отлагане за после.

— Тоест? — този път Дейзи посърна.

— Днес говорих с нашите — каза Декстър и положи усилия да не изпита вина за това, че я мами. Не му беше лесно, не и когато имаше насреща тези искрени сини очи, които го гледаха с такова доверие. Той с усилие потисна желанието си да падне в краката й и да й признае всичко. — Искат през ваканцията да работя като доброволец, а… в Испания. Ще помагам на бедните — последното беше инспирирано от бързия поглед към учебника му по испански, докато се опитваше да измисли място на подходящо разстояние от Флорида. — Това е нещо като семейна традиция — бързо добави той. — Като студент баща ми е работил като доброволец и неговият баща преди него. Това е нашият начин да се отблагодарим малко. Нещо като общественополезен труд. И сега е мой ред.

— О! — за момент Дейзи не каза нищо явно, осмисляйки думите му. — Много хубава традиция. Много хубава наистина. За теб това ще бъде голямо преживяване. Ще бъде много егоистично от моя страна да започна да се оплаквам — тя се усмихна вяло. — Но въпреки това дяволски ще ми липсваш. Кога ще се върнеш?

— Още не знам. Но ще бъде много преди началото на втория семестър — той стаи дъх. Не смееше да повярва, че се е хванала на импровизираното му извинение.

— Добре. Обещай ми нещо. Ще дойдеш ли в студентското градче един ден по-рано? Нашите ще ме докарат и така поне ще можеш да се запознаеш с тях.

Декстър се поколеба само една секунда, преди да кимне.

— Разбира се — каза той трогнат, че Дейзи държи толкова на него. — Обещавам.

— Добре — усмивката отново грееше на лицето на Дейзи. Тя погледна часовника си и ахна. — Олеле! Закъснявам! Кара ще ме убие — Дейзи се наведе да го целуне по челото. — Не ставай. Изчезвам.

— Приятно прекарване. После ще ти се обадя.

Той я изпрати с поглед до вратата и я изгледа как изчезна зад нея! Въпреки че от някои от усложненията му ставаше лошо, Декстър не смееше да повярва колко много се беше променил животът му през последните няколко месеца. Учеше в един от най-добрите университети в страната, а най-невероятното момиче на света му беше приятелка и го молеше да прекарат повече време заедно.

„Късметлия, късметлия, късметлия“, мислеше си той.

Декстър леко прокара пръст по белега си с надежда да не съжалява, че обеща да се запознае с родителите й. Как щеше да обясни на майка си и леля Пола? Въпреки това не се притесняваше особено по този въпрос. Щеше да измисли нещо. Досега винаги измисляше нещо.

„Може би късметът ми наистина се е обърнал — помисли си той, забравил за работата си, загледан в тавана, потънал в размисли над обрата в съдбата си. Непрекъснато чуваше за разни преуспели хора, които са ги сполетели нещастия заради лош късмет или лоши решения. — Защо от време на време да не се случва и обратното? Все пак не е ли дошъл и моят ред“, питаше се Декстър.