Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 45

— Какво дялкаш? — с любопитство попита той.

— Свирка.

— Супер — Декстър реши, че това е странна идея, но едва ли беше по-лош начин да се уплътнява времето, от което и да е друго занимание. — Явно знаеш какво правиш. Мислиш ли, че ще работи, като я направиш?

Лок го погледна и присви очи срещу слънцето, чиито лъчи допреди няколко часа бяха украсявали небесната твърд, а сега бавно потъваше в океана.

— О, ще работи — спокойно увери той Декстър. — Въпросът е какво ще се появи, когато я надуем.

Светлосините очи на Джон Лок, дясното, от които беше разполовено от неприятна рана, накараха Декстър да настръхне. За миг имаше чувството, че Лок вижда дълбините на сърцето и душата му, може би дори онова, което самият Декстър не може да види.

— Ще кажа и на другите за плодовете — каза Декстър и се отърси от зловещото усещане. — Успех със свирката.

На връщане мина покрай Чарли, който пак се шляеше отегчено. Декстър му кимна, но не спря да си поговорят. Изведнъж изпита нужда да остане сам.

Щом се отдалечи малко от лагера, той се насочи към прибоя. Свали обувките си и бавно тръгна на юг, наслаждавайки се на хладния мокър пясък под краката си. За няколко минути успя да забрави объркването и притеснението от последните няколко дни и просто да се наслади на красотата на заобикалящата го природа.

Разбира се, щеше да е много по-хубаво, ако Дейзи беше тук…

Тази мисъл грубо го върна в действителността. Той се спря и погледна към осеяния с отломки плаж. Сърцето на ужасната катастрофа — фюзелажът — незабавно прикова погледа му. Както винаги, изпита смесица от страх и вина, когато си представи безжизненото тяло на Дейзи, все още привързано към седалката. Защо не се изправеше пред онова, което фюзелажът криеше?

Гласовете на хора, които разговаряха някъде напред, отвлякоха вниманието му. Първо чу женски глас — възбуден, но тих. След това по-висок, по-ядосан мъжки глас, който й отговори. Декстър не можеше да разбере думите на нито един от двамата.

Той направи още няколко крачки по плажа, заобиколи някакви големи камъни и се озова пред малко каменисто заливче, сгушено в извивката на брега. Тогава разбра защо думите на двамата спорещи бяха неразбираеми за него. Застанали един срещу друг, все още в неведение за присъствието му, стояха азиатецът, който през първия съзнателен ден на Декстър му беше предложил слизестата морска храна и хубавата азиатка, за която всички смятаха, че му е съпруга. Някой беше казал на Декстър, че са корейци и че и двамата не говорят и дума английски. На Декстър не му беше известно някой да знаеше имената им. Обикновено двамата азиатци страняха от другите, но от време на време мъжът обикаляше и предлагаше отвратителната на вид храна. Някои от оцелелите харесаха островното му суши, но Декстър още не можеше да събере сили да го опита.

Той потръпна, когато мъжът извика безпомощно. Жената не извика в отговор. Изражението й беше смесица от горчивина и силно разочарование. При вида му стомахът на Декстър се сви неприятно.

Дейзи изглеждаше точно така.