Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 42

— Чук-чук! — изчурулика тя. — Изненада! Минавах по край блока ти и реших да се отбия!

— Ей! — Декстър скочи на крака, мигновено забравил за тревогите си. Само като я видеше, и всичките му проблеми ставаха по-малко страшни. Щеше да се справи с всичко — все пак нямаше друг избор. Той се наведе, за да я целуне, а след това срита настрана няколко мръсни дрехи, тетрадки и смачкани пликчета от храна, които се въргаляха по пода. — Влизай! Извинявай, че е толкова разхвърляно!

Дейзи махна с ръка при познатото извинение и го последва до бюрото.

— След малко имам среща с Кара. Ще вечеряме в „Четирийсет и две“. Ще дойдеш ли? — тя му се усмихна с надежда.

Стомахът на Декстър се сви още повече. „Четирийсет и две“ беше един от най-скъпите ресторанти в града — едно от любимите места на Дейзи за спонтанни обеди и вечери. Много от парите на леля Пола и тези от работата на Декстър в университетската каса бяха потънали в гърлото на ресторанта.

Това беше друг проблем, за който Декстър се опитваше да не мисли. Засега успяваше да поддържа образа си на богаташче, което работи на половин ден в студентското градче, защото измислените му заможни родители смятат, че така ще „изгради характер“. Но тази фасада щеше да се срути, ако или по-точно, когато парите свършеха. Тази работа да има приятелка, свикнала с най-доброто, излизаше по-скъпо и от най-смелите му мечти. Как щеше да поддържа легендата, ако средствата, които леля Пола му беше отпуснала за семестъра, свършеха преди зимната ваканция? Беше чувал за хора, които даряваха кръв, за да вземат някой и друг долар — все по-често и по-често напоследък се хващаше, че се пита как точно става това.

— Е, какво ще кажеш? — заумилква се Дейзи. — Ще се откъснеш ли за малко от писането?

Това му напомни, че има идеално извинение да си спести поне една скъпа вечеря.

— Съжалявам — каза Декстър, — трябва да свърша този доклад. А и имам да чета за изпита по икономика тази седмица, ако искам да го взема. Ще се видим ли по-късно?

— Добре — Дейзи беше леко разочарована от отказа. Тя се надвеси над рамото му и надзърна към думите на екрана. — Е, как върви писането? Реши да пишеш за Дикенс, нали?

— Да. Върви добре. Как е Чосър?

— Почти завършен. Затова излизам да празнувам — тя му намигна игриво. — Това ми напомня да те питам, кога най-сетне ще си уточниш плановете за ваканцията? Нямам търпение да се запознаеш с нашите. Къщата на морето ще ти хареса страшно. Много прилича на тази на вуйчо ти в Кабо.

Стомахът на Декстър се сви още веднъж. Напоследък Дейзи все по-често говореше как двамата ще прекарат заедно ваканцията. За предпочитане със семейството й в къщата им на брега на океана, във Флорида.

Досега Декстър все успяваше да се измъкне, като казваше, че трябва да види какви са плановете на семейството му, преди да й обещае каквото и да е, но знаеше, че рано или късно ще трябва да й даде отговор. Очевидно тя очакваше да прекара поне част от ваканцията с него, а знаеше, от друга страна, че леля му и майка му ще искат да си остане вкъщи. Как щеше да излезе от ситуацията този път?