Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 41

— Джак каза, че си бил много силно обезводнен след катастрофата — каза тя, след като го изслуша. — Може ли заради това съзнанието да ти играе номера?

— Естествено — призна Декстър. — Разбира се, че може. Но отидох да го потърся, защото няколко души мислеха, че са ме видели на места, на които не съм бил — той поклати глава. — Знам, че не е нормално, но дори и да е просто номер на съзнанието ми, защо ще ми сервира това отражение? Какво означава?

Шанън незаинтересувано сви рамене.

— Не знам — тя му се подсмихна. — Прилича ми на въпрос за д-р Декстър Крос, психолога.

— Май е така — Декстър не знаеше защо, но думите й накараха стомаха му да се свие на топка от притеснение. В това време двамата взеха завоя на пътеката. Другите бяха точно пред тях, скупчени около едно дърво, вдигнали очи към короната му. — Хайде да видим какво са намерили другите.

12

Стомахът на Декстър се сви от страх, след като погледна календара, закачен на стената в малката му стая в общежитието. Вече беше декември, което означаваше, че му остават още няколко седмици до зимната ваканция. Имаше достатъчно основания да изпитва ужас от нея, особено като знаеше, че ще трябва да се върне вкъщи и да се изправи пред семейството си. Но освен тази, имаше още няколко причини да се ужасява от приближаващия край на семестъра.

„Престани да се вманиачаваш — смъмри се той и по гледна първо към разтворените на бюрото му книги и след това към премигващия екран на компютъра пред него. — Поне докато не завършиш доклада си! Стига, че ще се издъниш на три от петте си изпита. Няма нужда да проваляш и най-добрата си оценка за семестъра…“

Декстър въздъхна. Мислите му се отнесоха, въпреки усилията му да ги задържи. Той погледна купчината дебели всяващи ужас учебници по биология, химия и икономика, струпани на пода до бюрото, и изтръпна. Трябваше му истинско чудо, за да мине по трите трудни дисциплини, да не говорим да изкара добри оценки. Колкото и упорито да учеше, просто не успяваше да хване цаката на химията или биологията. А икономиката толкова го отегчаваше, че нямаше начин да запомни данните от учебниците и лекциите на професорите.

За да се възползва от стереоуредбата на съседа, от която се носеше рап, Декстър беше оставил вратата на стаята открехната. Той като че беше единственият на този етаж, който нямаше последен модел аудиосистема, телевизор, дивили плейър и куп други скъпи уреди. Няколко от момчетата бяха забелязали празната откъм уреди стая на Декстър, но той бе успял да тушира любопитството им със засукани разкази за новите увлечения на въображаемата си майка по будизма и исляма. За негова изненада те се хванаха.

„И защо не — мислеше си той с вече познатото чувство на вина. — Нямат причина да смятат, че бих ги излъгал.“

Декстър се насили отново да погледне екрана на компютъра и тогава чу скърцането на вратата, която се открехна още малко. Той вдигна поглед, очаквайки да види някое от момчетата, което се е отбило да го покани да изпият по едно питие или да гледат някой мач, но вместо това в процепа се показа русата усмихната Дейзи.