Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 4
Кати Хапка
— Извинявай — измънка Декстър. Той постави и двете си ръце на лепкавата, облечена с пластмаса дръжка на пазарската количка и старателно прикова очи върху нея.
— Насам, Декси. Искам да видя дали този път няма намаление на чипса.
Декстър послушно забута количката след тромавата фигура на леля си. Мразеше седмичното пазаруване. Мразеше лабиринта от високи до тавана стелажи с отрупани с намалени стоки рафтове. Ставаше му лошо само като погледнеше консервите с храна, евтините пликчета с дрънкулки и китайските детски дрехи, а програмата за вледеняване на климатика не можеше да заличи миризмата на евтина пластмаса и безумие, които се бяха просмукали навсякъде. Беше потискащо и ако никога повече кракът му не стъпеше в „МоноМарт“, щеше да е най-щастливият човек на света.
Но мнението му нямаше значение. Пола нямаше собствени деца и майка му настояваше Декстър да й помага. Оставаше му единствено да ги слуша и да бленува за деня, в който ще навърши осемнайсет и ще се измъкне от лапите им.
Декстър намали ход, за да не се блъсне в едно прощъпалче само по хлабави памперси, а леля Пола, с удивителна за обема си пъргавина, се откъсна напред и изчезна зад ъгъла. Миг след това я чу да вика от радост някъде от съседната пътека.
— Ха така! — изви тя. Пискливият й глас се разнесе из магазина и накара няколко души изненадано да вдигнат очи. — Петнайсет цента намаление! Да взимаме, че Бог знае кога пак ще има такова намаление. Къде изчезна, момче? Идвай тук!
Декстър се запита защо леля му е в такова добро настроение. Доколкото знаеше, тя все още мразеше работата си в дрогерията и според последните високопарни речи на майка му не беше напреднала на косъм с изцеждането на повече пари от бившия си съпруг, който не струваше нищо. Обикновено леля му просто се въртеше из магазина и се оплакваше от цените, но днес беше едва ли не весела.
Декстър тръгна след гласа й, забута количката покрай една пирамида от консерви, която препречваше почти цялата пътека, и замалко не предизвика лавина от сладка царевица. Погледна съседната пътека и видя, че ръцете на леля му вече са пълни с пакети мазен чипс. Момчето забута количката към нея.
— Да не губим темпо, Декси — сгълча го тя и хвърли пакетите върху тоалетната хартия, праха за пране и кърпите за съдове, които вече бяха в количката. Гласът й все още звучеше весело, без обичайната нотка горчивина. — Днес имаме много задачи — тя го потупа по ръката, преди да се пресегне за още чипс.
— Ей, хора! Я вижте кой е тук!
Декстър замръзна на място. Сърцето му се сви от ужас. Две момчета и едно момиче на неговата възраст тъкмо бяха завили иззад ъгъла от другата страна на пътеката. Зак Карсън, Дарил Шарп, Джена О’Мейли… и тримата част от групата на „звездите“ в училището му, и тримата от „добрата“ част на града. Той нямаше представа защо бяха дошли в „МоноМарт“, от любопитство или за развлечение, и не го интересуваше. Искаше му се само земята да се разтвори и да го погълне.
