Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 3

Колко хора имаше в самолета? Декстър не знаеше точно, но знаеше, че бяха много. Той започна да брои оцелелите, които виждаше, но едва стигна петнайсет-шестнайсет, когато видя висок, хубав мъж с къса коса и сериозно изражение да приближава към него. Мъжът носеше пясъчно камуфлажни панталони и бял потник, а лицето му беше разкрасено от няколко много неприятни рани и набола брада. Въпреки това от поведението му лъхаше увереност, която будеше респект. Декстър изпита някакво чувство, толкова неясно, че не можа да го определи. Тревога? Завист? Негодувание?

— Здрасти — поздрави го непознатият. — Ти беше Декстър, нали? Аз съм Джак. Арц ми каза, че си дошъл на себе си. Това е добре. Отвън си от доста време. Как си?

— Малко замаян — откровено отвърна Декстър.

— Нищо чудно. Беше толкова дехидратиран, че припадна. Иначе си извадил късмет. Прегледах те преди няколко часа. Всичко е наред.

— Добре — Декстър млъкна и изпразни наполовина бутилката, която Джак му подаде. — От малък съм податлив на дехидратация. Веднъж излязохме с яхтата на братовчед ми. Забрави да зареди хладилника. Мина почти един час, преди да забележим. Лицето ми стана яркочервено и той реши, че ще умра. Толкова се уплаши, че ми предложи хиляда долара да остана жив, докато се приберем в пристанището — Декстър се усмихна и сви рамене. — Такъв си е братовчедът Джей. Смята, че ако имаш пари, можеш да решиш всеки проблем. А той ги има…

Джак не прояви особен интерес към случката. Той опипа челото на Декстър, след това допря пръсти в китката му, провери жизнените му показатели.

— Вече си добре — каза той. — Не забравяй да пиеш вода и хапни нещо, ако можеш. Един тип, Хърли, събра храната от самолета. Ще ти даде.

Стомахът на Декстър се сви при мисълта за храна, особено ако това беше студената храна от самолета.

— Благодаря. Точно сега не ми се яде особено.

— Добре. Може би до сутринта ще ти дойде апетитът. — Джак се изправи и изчисти ръце от пясъка. — Опитай се да поспиш, докато дойдат спасителите.

— Спасители — думата изплува във все още обърканото съзнание на Декстър. — Защо още не са дошли? Нали знаят, че сме се разбили? Къде сме изобщо?

Джак сви рамене.

— Не се съмнявам, че спасителните отряди са тръгнали. Опитай се да поспиш.

Декстър искаше да възрази — имаше още въпроси, важни, ако само можеше да си ги спомни… Но беше много по-лесно да се отпусне на пясъка. Той погледна звездите, които премигваха над него иззад облаците, ръката му механично се плъзна към неравния морав белег на брадичката му.

— Как стана? — попита Джак и кимна към белега.

Декстър премига към него. Изведнъж се почувства твърде сънен, за да отговори.

— Паднах от кон — отвърна той. — Учех се да играя поло, но не бях особено добър — той се засмя уморено. — Проклетият кон ме хвърли право върху страничния стълб на вратата.

Джак кимна и каза:

— Лека нощ.

Но Декстър не го чу. Той вече потъваше в сън, все още разсеяно търкайки белега.

2

— Престани да го пипаш, момче!

Декстър дръпна ръка от белега си, а леля му Пола раздразнено я плесна. Тлъстините на голата й загоряла ръка се разтресоха от удара. С крайчеца на окото си Декстър мерна друг купувач да им хвърля неодобрителен поглед.