Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 2

— Дръжте се — настоятелно каза разтревоженият непознат. — Останете с мен! Говорете ми! Как се казвате?

Декстър беше сигурен, че знае отговора на този въпрос, но той се носеше около него и не можеше да го улови. С последни сили Декстър успя да го хване.

— Декстър… Декстър Крос — простена той. След това се отказа от борбата и отново потъна в изкусителния мрак на безсъзнанието.

Декстър не знаеше колко време бе минало до второто му идване в съзнание. Отново бе обгърнат от тъмнина, но този път тя беше нарушена от бледа лунна светлина и трепкащите оранжеви светлини на близки лагерни огньове. В първия момент Декстър не разбра къде се намира. След това усети грапавата субстанция на пясък по кожата си. Кожата на ръцете му настръхна от повея на свежия бриз, който изпълни ноздрите му със соления, специфичен мирис на море. Той вдигна ръце, за да ги раздвижи и стопли, и мускулите му остро възроптаха. Това събуди нервната му система и миг по-късно цялото му тяло се раздра от болка, сякаш го беше тъпкал обезумял великан.

Едва тогава Декстър си спомни самолетната катастрофа. Той стисна очи в опит да прогони ужасните образи, които изпълниха съзнанието му. Пищящи двигатели, пищящи хора. Едно залитане, след това още едно, самолетът губеше височина, с всяко спускане вътрешностите на Декстър сякаш се качваха в гърлото. Последното нещо, което помнеше, бяха кислородните маски, които паднаха от гнездата си и се залюшкаха напред-назад. За миг се уплаши, че няма да успее да хване нито една…

Декстър отново отвори очи и се опита да забрави спомените. Той се изправи със стон.

— А, събудихте ли се! — Лицето на по-възрастен от него мъж се надвеси над неговото. Той имаше малки, но интелигентни очи и провиснали закръглени бузи, които му придаваха вид на стара хрътка. — Чакайте малко. Сега ще доведа Джак.

Мъжът забърза към един от огньовете. Декстър вдигна ръка към главата си. Имаше чувството, че е натъпкана с памук. Той не знаеше кой е Джак, нито пък кой е по-възрастният мъж, но реши, че съвсем скоро ще разбере.

Междувременно се огледа с любопитство. Лежеше на просторен плаж, потънал в бледа лунна светлина. Декстър се обърна и видя гъста тропическа гора, която се губеше в мрака. Гледката щеше да е достойна за картичка от екзотичен курорт, ако не бяха огромните парчета обгорели отломки, пръснати навсякъде. Подобно на грозни разрези с нож по прекрасна картина, девственият плаж бе омърсен от назъбени парчета метал, обърнати колела и части от двигатели. Беше твърде тъмно, за да се различат подробностите, но Декстър видя огромно счупено крило, паднало на плажа, и част от разрушения фюзелаж, който сгърчеше от пясъка като гърлото на странна пещера.

Няколко големи лагерни огъня горяха близо до останките. Около огньовете бяха скупчени десетки хора. Част от тях спяха, но повечето бяха будни, въпреки късния час. Някои разговаряха тихо, събрани на малки групи, или седяха заедно на одеяла и хавлиени кърпи. Други стояха сами и гледаха към джунглата, океана или пясъка под краката си.