Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 5

Тримата се приближиха към него с бавна, широка крачка, точно когато леля му Пола натовари количката с чипса и тръгна към тях. Декстър потръпна, когато тримата му съученици се престориха, че се притискат към стелажите, за да не бъдат смазани от телесата й. Леля Пола като че не забеляза, но лицето на Декстър пламна и за двама им. За пореден път му се прииска да се беше родил в съвсем друго семейство.

Почти се беше изравнил със съучениците си. Декстър бързо придаде на лицето си любезно изражение с надежда да избегне сцена.

— Дошъл си да си вземеш още от стилните фланелки, а, Декстър? — попита Дарил. Очите му светеха подло на широкото му червендалесто лице. Той протегна месестата си лапа и Декстър трепна в очакване на удар. Но Дарил само пипна ръкава на Декстър и сбърчи нос в отвращение.

Зак изсумтя през смях.

— Не бе, човече. Декс сигурно ще си купува кола. Всички знаем, че не може да си позволи истинска, но чух, че пластмасовите коли на Барби са адски евтини.

— Е, ти ги разбираш тия работи, нали, Зак? — Джена явно беше отегчена. — Хайде, свършихте ли да дразните задръстеняка? — високомерните й сиво-зелени очи бързо измериха Декстър. — Да си вземем по една сода и да се махаме. Тук е тъпо.

Дарил я сграбчи в импулсивна мечешка прегръдка и шумно я млясна по бузата.

— Спокойно, скъпа. С Декстър само си говорим.

— Ох! — Тя го отблъсна и избърса бузата си. — Кога ще пораснеш?

— А! Ето къде сте били! Да не се опитвате да се отървете от мен?

Декстър отмести поглед и видя към тях да идва друго момиче. Тя беше красива — стройна и руса, с ангелска усмивка и весели сини очи.

— Извинявай, Крис — отвърна Джена. — Мислех, че идваш след нас.

— Няма нищо — новодошлата видя, че Декстър я гледа, и го дари с лъчезарна усмивка. — Ей, Декстър, как си?

— Добре — пресипнало отвърна той, изведнъж остро осъзнал колко са износени дрехите му и каква количка, пълна с евтини боклуци, стои пред него. Падаше си по това момиче от години, но никога не беше направил нещо. Момичета като Кристин Вандевер просто не си падаха по момчета като него — момчета без пари, без кола, без приятели, без перспективи.

Ако само не беше такова момче… Декстър мигновено потъна в мечтата, която твореше в часовете по биология, загледан в русата коса на Кристин. В мечтата си той беше напълно различен човек, един вид Супер Декстър — хубав, уверен, неустоим за жените, несметно богат, остроумен, изоставил жалкото си съществуване далеч, далеч зад гърба си…

— Е, какво правиш тук, малък Декси? — процеди се гласът на Дарил през бляна му. — Да не помагаш на дебелата си леля да си купи супер здрави превръзки от най-големия размер?

Цялото тяло на Декстър се изпъна и той сви ръце в юмруци. Обикновено търпеше подигравките на другите момчета. Беше свикнал. Но да бъде унижаван пред Кристин — това събуди в него желание да направи самодоволната физиономия на Дарил на кайма.