Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 27

Но Супер Декстър няма да позволи на две стари огорчени жени да му казват какво да прави, предизвикателно си помисли той. Супер Декстър иска да разшири хоризонтите на мисленето си и прави нужното за целта.

Той се усмихна и огледа претъпкания коридор, доволен, че никой не можеше да чуе мислите му. Декстър се почувства по-добре, пристъпи към вратата и надникна в стаята. Професорът още не беше дошъл, макар че неколцина студенти вече бяха насядали по старите скамейки, а други се въртяха пред вратата.

— Ей, Декс — провикна се нечий познат глас. — Как си, брато?

Декстър се изправи и погледна към коридора. Към него вървеше Ланс, който живееше срещу него в общежитието му. Ланс също беше първокурсник и беше записан в баскетболния отбор на университета. Освен че беше висок, атлетичен и всички го познаваха, той беше и едно от най-умните момчета, които Декстър познаваше. Откакто се запознаха, Декстър се бореше със силния навик да се страхува до смърт от хора като Ланс. Но полагаше всички усилия да се пребори с навика си и засега като че успяваше.

— Гепи, брато — отвърна той. Гласът му беше небрежен и безгрижен като този на Ланс. Ланс приближи с широка пружинираща крачка и Декстър вдигна ръка за поздрав. — К’во ста’а?

Ланс плесна ръката му с усмивка.

— Преживявам първата седмица — каза той. — Човече, професорите тук са брутални. Вече имам да пиша един доклад и трябва да прочета осем глави. А днес съм имал още само един час.

Декстър се изхихика.

— Разбирам те. Смятам, че професорът ни по химия иска да ни убие. Обзалагам се, че и за това имам да чета — той посочи с палец бележката на вратата. — И този курс ли си записал?

— Няма начин, човече — поклати глава Ланс. — Часовете по литература в гимназията ми стигат. Записах психология заради изискванията за хуманитарните дисциплини. Много по-лесно е.

— Не е лошо. Трябва да влизам — каза Декстър. — Ще се видим по-късно.

— Добре. Ако искаш, чукни ми на вратата, като тръгнеш за вечеря, а? Може да отидем заедно — Ланс му махна за довиждане и се обърна. — Не се напрягай много, брато!

— Доскоро — Декстър се чувстваше като спечелил от лотария, когато влезе в стаята. Щом някой като Ланс искаше да му е приятел, можеше ли да е задръстеняк? Може би у дома — леля Пола и децата в училище — години наред са грешали за него.

Той се огледа за свободно място. И точно когато се канеше да седне на задните редове, Декстър погледна напред… и сърцето му прескочи един удар. Там, седнала на първия ред, беше тя, момичето от парка! Бе навела русата си глава на една страна над някакви банкови книжа, но Декстър би я познал и на оня свят. Оглеждаше се на четири за това момиче от първия път, когато я видя преди няколко дни, но не я беше срещал. Досега!

Изведнъж гърлото му пресъхна и той преглътна с мъка. Това беше неговият шанс. Стискаше ли му да се възползва?

„Какво би направил Супер Декстър?“, запита се той.