Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 26

Трябва да потърся Дейзи там. Мисълта прелетя през съзнанието му — нежелана и неприятна. Ами ако е там?

Той погледна фюзелажа, който се издигаше от пясъка като полирана метална гробница. Не. Не може да е там.

Ами ако е?

Колкото повече Декстър се опитваше да обори идеята, толкова по-убеден ставаше, че Дейзи лежи вътре и се пече в подобната на фурна метална обвивка на самолета. Все едно някой друг контролираше мислите му. Някой разсъдлив и безсърдечен.

Не е на плажа, настояваше гласът с безстрастна, желязна логика. Не е в джунглата. Къде другаде може да е?

— Пич, добре ли си? Да не ти е зле?

Декстър осъзна, че Хърли го гледа загрижено, и се насили да се усмихне.

— Добре съм — каза той. — Мисля, че няма да е зле малко да се скрия от слънцето.

Хърли го погледна съчувствено.

— Добра идея — каза той и попи потта от челото си с чифт боксерки, които тъкмо беше измъкнал от един от куфарите. — Горещината е брутална.

Декстър се сбогува и забърза към дърветата, като старателно държеше очи далече от извисяващата се снага на фюзелажа. Знаеше, че единственият начин да се успокои, е да провери. Какво толкова!

Но някак си не можеше да го направи. Не можеше да влезе вътре. Може би отвращението на Хърли му се беше прехвърлило, а може би просто не можеше да понесе мисълта за миризмата, мухите и гледката.

„Трябва — каза си той. — Трябва да знам дали не е там.“ Беше толкова погълнат от самоубежденията си, че едва не се блъсна в Джак, който бързаше към него.

— Извинявай — смотолеви Декстър.

— Как върви? — попита Джак. — Мисля, че трябва да поговориш с още един човек. Скот се беше изгубил в джунглата и след като се върна, нещо му стана. Имаш ли минутка да поговориш с него?

— Разбира се — каза Декстър доволен, че има извинение да прекъсне досегашните си размисли. — Разбира се, че имам минутка.

Той забърза след Джак, а облекчението му бе само леко помрачено от кратък пристъп на вина.

8

Първо Декстър погледна програмата в ръката си, след това написаната на ръка бележка, пъхната във вратата на училищната стая, и изпита кратък пристъп на вина.

— Увод в английската литература — пишеше на бележката. Декстър си представи какво би казала леля му, ако знаеше какъв курс е записал. „Защо губиш твоето време и моите пари за такъв безполезен боклук? — би казала тя със сумтене. — Нали всички казват, че имаш мозък. Използвай го! Запиши нещо полезно. Когато станеш богат лекар, ще можеш да си купиш всички тузарски книги, които ти се прииска.“

Декстър направи гримаса при мисълта. Другите курсове, които записа за угода на леля си Пола, бяха повече от практични — химия, биология, икономика, испански. Но не можеше да завърши без кредитите от хуманитарните курсове. Защо да не запише нещо, което му беше наистина приятно, дори и то да не се изплатеше финансово някой ден? В гимназията най-много харесваше часовете по английски и поглъщаше книгите, които учителите препоръчваха, още докато другите деца се жалваха, че трябва да ги четат.