Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 25

— Сигурно — съгласи се тя.

Декстър я остави да довърши закуската си и тръгна към брега в търсене на първия човек от списъка — жена на име Роуз. Той я намери, седнала точно до прибоя, загледана в морето.

— Здрасти — каза той и се отпусна на пясъка до нея. — Помниш ли ме? Срещнахме се вчера. Аз съм Декстър.

Тя не отговори. Беше вдигнала ръка към врата си и стискаше колието, което носеше. На лицето й имаше лека усмивка, а очите й не се откъсваха от хоризонта.

Декстър се опита да привлече вниманието й още няколко пъти, но не постигна успех. Тя си остана безмълвна и непристъпна. Едва ли разбра, че той изобщо е там. Накрая Декстър я остави с леко чувство на поражение от първия си опит за терапия.

За щастие се справи доста по-добре със следващите двама „пациенти“. След като поговори няколко минути с Джанел, млада жена, чиито очи шареха нервно, беше я срещнал предния ден, остана убеден, че е успял поне малко да повдигне духа й. После поговори с Арц, който, въпреки притесненията на Джак, му се стори, че е съвсем добре — просто беше малко раздразнителен и изгорял от слънцето.

Следващ в списъка беше Хърли — огромният младеж, който се беше нагърбил със задачата да се грижи за провизиите от храна и вода от самолета. Освен това за последните двайсет и четири часа Хърли беше работил и като аматьор — медицинска сестра на Джак, и беше прекарал много време с него и ранения мъж в лазарета.

Декстър го откри да рови в някакъв куфар в сянката на едното самолетно крило.

— Ей — каза той. — Как си?

— Пич? — Хърли го погледна задъхан от усилията. Лицето му беше зачервено. — Хората слагат някои доста странни неща в куфарите си.

Декстър направи гримаса.

— Така ли?

— Да — Хърли отметна глава назад, за да отмахне къдравата си коса от потното си лице. — Напълно. Вече три пъти преравям тези куфари и търся лекарства и медицински материали. Няма да повярваш какво намерих.

— Търсиш лекарства? — Декстър погледна към лазарета. — За онзи човек ли?

— Да — Хърли сви рамене и добави под нос. — Не че много ще му помогнат…

Без да обръща внимание на думите му, Декстър по гледна към куфара.

— И намери ли нещо?

— Всъщност не — отвърна Хърли и отново сви рамене. — Джак каза да търся антибиотици, но тук няма много антибиотици. Прерових всичко — той махна с ръка към купчината багаж, струпана край него. След това преглътна с мъка и погледна над рамото на Декстър. — Почти всичко.

Декстър погледна назад. Хърли гледаше корпуса на самолета.

— Провери ли там?

Хърли поклати глава.

— Няма начин, пич. Там има тела.

Декстър потръпна при мисълта за жертвите, които все още бяха затворени в самолета. След два дни под горещото тропическо слънце…

— Разбирам те — каза той на Хърли и прогони внезапно появилия се страшен образ на Дейзи, безжизнена, прикована към седалката си от предпазните колани, а мухите се разхождат по безжизнените й сини очи. — Не те виня.

Декстър веднага смени темата и двамата заобсъждаха очаквания спасителен отряд и няколко други неща. Декстър помогна на Хърли да провери няколко куфара, но не можа да не забележи, че Хърли все поглежда към фюзелажа и при всяко поглеждане обикновено веселото му лице посърва. Това леко притесняваше Декстър, особено като си помислеше за ужаса, който се криеше вътре.