Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 24

— Знам — каза Декстър и целият потръпна. — Разбирам.

— Затова ми трябва помощта ти — Джак се усмихна и прокара ръка през вежди, покрита с капки пот. — Много ще ти бъда благодарен, ако поговориш малко с тях… да видиш какво можеш да направиш. Няма да навреди, а може да помогне, нали?

— Не знам — неуверено започна Декстър и потърка белега на брадичката си. — Страхуваше се, че Джак очаква твърде много от обучението по психология през първата година. Освен това Декстър си беше намислил да се върне в джунглата и да продължи издирването на Дейзи.

— Хайде, Декс — насърчи го Клеър. — Разговорът с теб ми помогна. Имаш подход. Някой ден ще станеш много добър психолог.

Декстър се изчерви от комплимента.

— Благодаря — той се поколеба още малко, все още размишлявайки за Дейзи. Накрая погледна Джак и кимна. — Добре. Ще помогна, ако мога.

— Чудесно — каза Джак.

— Все пак семейството ми винаги е помагало на другите — продължи Декстър, докато се опитваше да се настрои за предстоящата задача. — Фондация „Крос“, чиято цел е да… да… — той спря объркан, след като никакви примери не изскочиха в главата му. — Да… — опита пак той — в момента не мога да си спомня. Но беше за нещо важно. Това е една от най-уважаваните благотворителни организации в света. Може и да е една от най-големите. Не съм сигурен…

Той се намръщи малко, питайки се какво му става.

Много внимаваше да пие достатъчно вода, за да не се обезводни, а съзнанието му беше ясно като кристал. Тогава защо не можа да си спомни такава важна подробност от живота си?

Най-сетне тръсна глава и се отказа да размишлява по този повод. Джак не изглеждаше особено заинтригуван от подробностите. Той даде на Декстър списък с имената на хората, които според него имаха нужда от помощта му, след това му благодари и забърза към палатката.

— Леле, семейството ти има благотворителна организация? — каза Клеър, когато Джак си тръгна. — Впечатляващо!

— Да. — Декстър сви рамене. — Дядо ми… не, прадядо ми… Единият от двамата я е основал, след като забогатял на борсата.

Той направи всичко по силите си да се съсредоточи и да събере информацията, раздразнен от странните празнини в паметта си. Как щеше да помогне на другите да върнат разсъдъка си, след като големи части от собственото му съзнание се носеха незнайно къде? Но колкото и да опитваше, единственото нещо, което успя да изплува в съзнанието му, докато мислеше за фондацията „Крос“, беше мъгливият, необясним образ на лекар от „Бърза помощ“, който бута носилка.

Той поклати глава, отчаян от самия себе си.

— Е — обърна се Декстър към Клеър и се изправи, — ще си спомня всичко. Сигурно всички сме още в шок, поне малко.