Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 19

Той направи гримаса, като си спомни часовете разисквания:

— Защо не можеш да научиш същото и в държавно училище? — беше питала леля Пола безброй пъти. — Не мога да разбера защо непременно си решил да учиш в някакъв елитен снобарски колеж. Те не са като нас, момче. Няма да се впишеш сред тях.

— Леля ти е толкова щедра, Декси — плахо добавяше майка му. Кротките й очи го умоляваха да се откаже. — Защо не се задоволиш с нещо по-скромно?

На няколко пъти и той се запита същото. Защо не се остави на течението, защо не ги остави да го изпратят в държавен университет и да продължи оттам? Това пак щеше да е хиляди пъти по-хубаво и от най-смелите му мечти.

Но не беше хубаво и дълбоко в себе си Декстър го знаеше. Първо, Зак Карсън и няколко от приятелите му щяха да отидат в държавния университет. Как щеше да избяга от миналото си, като те щяха да му го напомнят при всяка възможност? Това чисто и просто щеше да е продължение на ужаса от гимназията.

Освен това, защо да не получи най-доброто образование сега, когато му се отваряше възможност? Леля Пола имаше повече от достатъчно пари, за да го плати и ако не ги похарчеше за таксите и разходите му по обучението, щеше да ги прахоса за поредния широкоекранен телевизор, кожено канапе или крещящи, лъскави дрехи от местния търговски център. Какво щеше да загуби? Ако й омръзнеше и оттеглеше предложението си, щеше да се върне там, където си беше.

Но дълбоко в себе си Декстър знаеше, че последното беше лъжа. Сега, след като беше зърнал изход, след като беше мярнал надежда за бъдещето си, не можеше да се върне назад. Щастието и един съвсем нов живот бяха почти в ръцете му, бяха толкова близо, че ги усещаше. Това беше неговият шанс да започне живота си отначало.

И може би това беше най-сериозната причина да настоява за университета, който бе избрал. Ако ще започва отначало, то да е както трябва. Рискът се бе оправдал и сега той беше тук. Беше спечелил. Приет бе в най-добрия университет в щата, а леля Пола неохотно се беше съгласила да покрие разходите му.

— Нали не си забравил, че един ден трябва да ми ги върнеш? — мърмореше леля Пола, докато пишеше чека с първата му такса за обучение. — Не забравяй! Да учиш много, за да влезеш в добро медицинско училище.

Медицинско училище. Това беше друга битка, но тя беше за друг момент. Засега Декстър беше щастлив, че е стигнал и дотук. Дори успя да убеди двете жени, че няма нужда да го карат до колежа, като им напомни, че пътят е почти три часа. Изтръпваше при мисълта да е в една кола с тях толкова дълго. Както и от картината да слезе пред обвитите с бръшлян порти на университета от безвкусно боядисания по поръчка жълт кадилак на майка си или от огромния златист джип на леля си Пола. Автомобилите, разбира се, бяха най-малкият проблем. Далеч по-лоша беше мисълта да влезе в новия си живот, придружен от тях — майка му с тъжното си изражение на изгонено кученце и накъдрена изгорена коса; леля му, търкаляща се енергично наоколо с просташките си нови дрехи като някой огромен, безформен булдозер, който прави идиотски, осъдителни коментари на висок глас, за всичко, което вижда…