Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 18

След това възстанови самообладанието си.

— Ей, Майкъл — извика той. — Ела да видиш.

Майкъл хвърли тревожен поглед в посоката, в която Уолт беше изчезнал, но се върна при Декстър.

— Какво…! Ей! — извика той, когато видя крака. — Дявол да го вземе, какво е това!

— Ти как мислиш? — потръпна Декстър. — Май този никой не го е открил.

Майкъл не беше много уверен.

— Май трябва да го изтеглим — каза той. — Може би да го занесем на плажа или…

Тропането на тичащи крака го прекъсна и миг по-късно Уолт изскочи иззад завоя на пътеката.

— Ей! Къде… Охо! — очите на момчето се разшириха, когато погледът му падна върху крака. — Мъртъв ли е?

— Да — Майкъл прочисти гърло. — Сигурен съм, че е мъртъв.

— Хайде — сериозно каза Декстър, припомняйки си колко дълго самият той беше в безсъзнание. — Да го измъкнем и да се уверим.

Майкъл накара Уолт да се дръпне, докато двамата с Декстър махнаха клоните, които закриваха другия крак. След това всеки един хвана по един крак и дръпнаха.

Тялото беше изненадващо тежко. Рояк мухи изскочи от храста заедно с трупа. Останал без дъх в тежкия тропически въздух, Декстър дръпна още веднъж и лицето също се подаде от храстите. Сърцето на Декстър спря.

— Джейсън? — промълви той.

Тялото беше на млад мъж и той без съмнение беше мъртъв. Безжизнените му очи гледаха върховете на дърветата, а от устата му се носеше зловонна миризма. Лицето му беше опръскано с кръв и едната му ръка липсваше.

— Уха! — прошепна Уолт в екстаз и се приближи, за да види по-добре.

— Ъъъ! — измрънка Майкъл, изправи се и избърса ръце в панталоните си. — Бедният!

Стомахът на Декстър неприятно се обърна, докато се взираше по-внимателно в разкривеното, подуто, за щастие, чуждо лице на младия мъж.

6

Стомахът на Декстър беше свит на топка, когато автобусът, със силен писък на спирачки, закова до тротоара. Той спря пред обвита с бръшлян тухлена сграда, на улица с шпалир от дървета.

— Ето, миличък — каза жената, която караше автобуса, вдигна очи и срещна неговите в голямото огледало за обратно виждане. — Това е твоята спирка. Успех, колежанче.

Колежанче. Декстър леко трепна при думата. Изпита внезапно желание да обясни на жената, която беше ужасно слаба, на възраст, и имаше лице, което издаваше живот, преминал в тежка работа, лош късмет и твърде много цигари, че ги свързваха много повече неща, отколкото предполагаше.

Не че тя можеше да го разбере от вида му — вече не. Той се изправи, погледна надолу и нервно приглади гънките на чисто новите си панталони цвят каки. Струваха петдесет и девет долара — никога, до това лято, не беше давал толкова много пари за една-единствена дреха в живота си. Но това не беше и половината от цялата история. Куфарите в багажника на автобуса съдържаха още нови панталони, както и маркови ризи, няколко чифта кожени обувки и кецове от известни марки, ново бельо и чорапи от скъп магазин, в който дори не беше влизал до това лято, вълнено палто, толкова скъпо и луксозно, че се страхуваше дори да си помисли да го облече.

„Добре че леля Пола поне схвана за дрехите — помисли си Декстър, изправи се и се пресегна за куфарите. — За разлика от таксата за обучение…“