Читать «Прелестни създания» онлайн - страница 16

— Е, какво имаме, Ем? — Линк затръшна вратичката на шкафчето си.

— След пробите на новите мажоретки мога да кажа, че разполагаме с четири осмици, три седмици и няколко четворки. — Емъри не си прави труда да обръща внимание на новачките, които са по-ниско от четворка.

Аз също затворих с трясък вратата на шкафчето си.

— Че това новина ли е? Нали това са същите момичета, които обсъждаме всяка събота пред „Дейри Кийн“?

Емъри ме тупна по рамото.

— Да, но вече са в играта, Уейт. — Погледна към момичетата в коридора. — И аз съм готов да играя. — Той е от кучетата, които лаят, но не хапят. Миналата година, когато бяхме новаци, всички слушахме само за горещите каки, които ще забие. Ем е същият фантазьор като Линк, но не толкова безобиден. При него има някаква зла жилка, всички от рода Уоткинс я имат.

Шон кимна в знак на съгласие.

— Като узрели праскови на лозата.

— Прасковите растат на дървета. — Вече бях нервиран, може би защото срещнах момчетата още преди училище на щанда за списания в „Стоп енд Шоп“ и изтърпях същия разговор, докато Ърл прелистваше единственото четиво, което познава — списанията с момичета по бански, облегнати на капаците на коли.

Шон ме погледна объркано.

— За какво говориш?

Не знам въобще защо му обръщах внимание. Разговорът беше глупав, както беше глупав и местният момчешки ритуал — да се срещаме в сряда сутрин преди училище. Приличаше ми на военна проверка. Когато си в отбора обаче, трябва да спазваш някои правила. Сядаш заедно с другите на обяд в стола. Ходиш на купоните на Савана Сноу, каниш мажоретка на зимния бал, мотаеш се по брега на езерото в последния учебен ден. Можеш да си позволиш почти всякакви волности, ако присъстваш на „преброяването“ в сряда сутрин. Само дето ми е все по-трудно да го правя, а дори не знам защо.

Все още не бях стигнал до някакъв смислен отговор, когато я видях.

Дори да не я бях видял, пак щях да разбера, че е там, защото коридорът — обикновено препълнен с хора, които тряскат вратичките на шкафчетата си и се опитват да влязат в клас преди втория звънец — в един миг като че ли се опразни. Всички отстъпиха встрани, когато тя се появи. Сякаш беше рок звезда.

Или прокажена.

Аз виждах обаче само едно красиво момиче в дълга сива рокля, бяло спортно мъжко яке с надпис „Мюнхен“ и износени черни кецове „Конверс“, подаващи се под роклята. Момиче с дълга сребърна верижка на врата, на която бяха закачени множество дрънкулки: пластмасов пръстен от машините за дъвки, безопасна игла и други джунджурийки — бяха прекалено далече, за да ги различа. Момиче, което не изглеждаше като част от Гатлин. Не можех да сваля очи от нея.

Племенницата на Макон Рейвънуд.

Тя прибра черните си къдрици зад ушите, а светлината от лампите се отрази в черния лак на ноктите й. Ръцете й бяха целите изцапани с мастило, сякаш беше писала по тях. Вървеше по коридора, без да обръща внимание на никого, все едно всички ние бяхме невидими. Имаше най-зелените очи, които бях виждал някога, толкова зелени, че този нюанс сигурно беше някакъв нов цвят, който досега не беше съществувал.