Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 195

Девлин бръкна под сакото му и извади малък, посребрен пистолет — 25-милиметров автоматичен „Тарга“. Пъхна го в джоба на сакото си и впи очи в тила на Уекслър. Изведнъж цялото му тяло се напрегна от връхлетялата го ярост. Помисли си за брат си, за Сюзън, за Дарил. Помисли си за цялата мъка, която Уекслър бе причинил. Изпитваше непреодолимо желание да смачка главата му така, както бяха разбили главата на брат му. Да го удари толкова силно, че мозъкът да се разтърси в черепа му.

Сви десния си юмрук и тъкмо се готвеше да го удари, когато чу до ухото си тих ирландски глас. В същото време усети, че до все още болящите го ребра се притиска твърдото дуло на пистолет.

— Успокойте се, господин Девлин, моля ви — каза му Шон Маккой. — Не можем да допуснем каквото и да е явно насилие, нали?

Погледът на Девлин се проясни и той видя Шон застанал от лявата му страна и по-малкия брат Уилям отдясно. Уилям силно притискаше пистолета си в него. Вдясно зад тях стоеше заместник-инспектор Патрик Кели.

— Ако направите нещо необмислено, ще се наложи да ви застреляме — каза Шон. — Нямам намерение да ви предупреждавам повторно, господин Девлин. Вие сте адски опасен човек.

Девлин се отпусна и остави яростта да се разсее.

Кели пристъпи към него.

— Причинихте ни достатъчно неприятности, приятелю — рече той. — Не проваляйте плана си пред самия край. Отдръпнете се и оставете мен и хората ми да се заемем с това.

Девлин леко разпери ръце с длани към него и отстъпи три крачки назад, отдалечавайки се от Уилям Маккой и пистолета му.

Уекслър се беше съвзел от удара и рязко се изправи.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Кели той.

Братята Маккой тръгнаха към него. Шон хвана дясната му ръка, а Уилям застана отляво, вдигнал пистолета си на сантиметри от Уекслър. Неколцина от детективите на Кели също се приближиха. Останалите хора в бара виждаха, че Уекслър е обкръжен, но никой не забелязваше оръжието.

Уекслър не обръщаше внимание на никой друг, освен на заместник-инспектора. Той внимателно изплюваше всяка дума, едва овладявайки ледения си глас.

— Какво правиш, Патрик? Какво правиш, по дяволите?

— Изглежда ти и горилите ти сте забъркали страхотна каша, Робърт. Причинихте прекалено много неприятности. Старият Девлин ти хвана спатиите и аз не мога да ти позволя да излагаш на опасност бизнеса. Ще трябва да поразчистим малко боклука.

— Да — каза Шон Маккой. — Ще трябва да те пратим право в ада, старче. Можеш да излезеш навън като мъж, в противен случай ще се посереш и ще изцапаш хубавия килим с кръв. Ти решаваш.

Уекслър бавно се обърна към него.

— Пусни ми ръката. Не ми харесва да ме пипаш. И няма нужда да ме водиш където и да е.

Маккой се усмихна и го пусна.

— Естествено. Върви напред и се дръж като шеф за последен път.

— Благодаря ти — отвърна Уекслър. — А сега кажи на по-малкия си брат да престане да сочи към мен с пистолета си.

— Дай на стареца малко пространство, Уилям. Остави го да се помъчи да се държи смело. Може да е забавно.

Уилям отстъпи встрани. Уекслър погледна към Кели, който поведе групата към фоайето. Двамата детективи до изхода чакаха да се присъединят към тях.