Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 193

Очите му наистина бяха отворени. Той видя, че дулото на пистолета се приближава към него. Когато стигна в обсега на ръцете му, Пони замахна с лявата си ръка, сграбчи Месина за дясната китка и рязко го дръпна наляво. Биячът се претърколи на земята и младежът го удари по лакътя с дясната си ръка. Месина изрева от ярост и болка. Разнесе се изстрел и куршумът се заби в земята. Пони му нанесе още един удар в предмишницата и револверът падна. Джеймс блъсна Месина настрани, взе пистолета и го запрати далеч в храстите, които заобикаляха откритото пространство.

Месина се изправи. Ръката му беше вцепенена и той бясно започна да я разтрива.

Пони отстъпи няколко крачки назад. Не можеше да се оправи съвсем — предпазната жилетка на Девлин бе спряла куршума, но не беше успяла да смекчи страхотния сблъсък. Усещането бе като от най-силния удар, който някога му бяха нанасяли.

Двамата започнаха да се обикалят един друг под зловещия блясък на лампите в Сентръл парк. Хиленето на Месина се беше превърнало в грозно зъбене. Той рязко се метна напред и Пони видя ножа тъкмо навреме. Отскочи от острието, нанесе страничен удар в хълбока на противника си и го отблъсна назад. Но Месина бе прекалено бърз и успя да замахне към крака му. Ножът го засегна в бедрото, но той все пак успя да го удари още веднъж отстрани по главата.

Месина се завъртя като бик и отново замахна към Пони, който отскочи и после се хвърли към него, за да го ритне по предмишницата. Дясната ръка на бияча вече беше безполезна, но продължаваше да стиска ножа.

Месина го нападна, протегнал ножа напред, и младежът трябваше да го хване за дясната китка, за да се предпази. Беше достатъчно силен, за да избегне острието, но биячът вече бе съвсем близо и просто се метна напред, като го хвана за китката с лявата си ръка и го повали на земята.

Въпреки тежкото падане, Пони не го изпусна и притисна до земята ръката му, с която държеше ножа. Месина се повдигна на другата си ръка и се приготви да забие глава в лицето му. Младежът постъпи по единствения възможен начин — изви се и първи го удари с чело.

Ударът беше съкрушителен. Носът на Месина се сплеска. Той се дръпна назад и Пони напрегна всички сили, за да го отблъсне и да се претърколи отгоре му. Все още стискаше китката му, за да се предпази от ножа и със свободната си ръка му нанесе три силни удара в лицето.

Месина изръмжа от болка, дръпна се назад и впи ръка в гърлото на Пони. Младежът се освободи и се изправи на крака извън обсега на противника си.

Биячът бързо го последва. Все още стискаше ножа и започна да го обикаля, готов да нападне. Пони си спомни предупреждението на Девлин за ударите в главата и лицето. Това не беше достатъчно, за да спре грамада като Месина. Започна да мисли: в гърлото, слабините, очите, слънчевия сплит.

Месина храчеше кръв. Той бе по-едър. Беше по-силен. И се готвеше да забие ножа си в черепа на Пони.

Огромният мъж се хвърли напред, замахнал с ножа над главата си. Пони остана на мястото си, посрещна атаката и блокира удара с две ръце, като отклони замаха надясно. В същото време се обърна към Месина, заби левия си лакът в ребрата му и го удари с другия лакът в слънчевия сплит. После отстъпи назад, сграбчи го между краката и го повдигна. Месина изкрещя и се стовари на земята. Пони се завъртя с лице към него и два пъти заби пета в слабините му. Биячът окончателно се отпусна и се преви от болка.