Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 194

Младежът стъпи отгоре му и издърпа ножа от ръката му. После го преобърна и дълбоко заби острието в крака му, срязвайки колянното му сухожилие.

И тогава си спомни думите на Уекслър, които беше чул в бара. Той издърпа ръката на Месина, коленичи отгоре й и счупи кутрето на огромния мъж на две.

В тихия „Оук рум“ Уекслър следеше с поглед изискания чернокож барман, който му наливаше портокалов сок и сода. Уекслър разбърка течността в чашата си и отпи. Девлин търпеливо седеше. Нямаше нищо против да го остави да играе игричките си, след като Сюзън и Дарил си бяха тръгнали.

— Причинихте ми значителни неприятности, господин Девлин — най-после каза Уекслър. — Пребихте двама от най-силните ми хора. Отнехте ми удоволствието, което получавах от услугите на г-ца Сюзън. И нанесохте огромни щети на няколко от заведенията ми. — Той се наведе напред. — Искам да зная защо.

— Защото преби брат ми.

— Не бъдете смешен.

— И защото причини болка на Дарил Оустън. А после се опита да хванеш мен и Сюзън Ферленгети.

Уекслър понечи да го прекъсне, но той продължи:

— И защото си мислиш, че можеш да тормозиш когото си искаш, тъй като имаш малко пари и продажно ченге, което да те закриля.

— Това ли е отговорът ти?

— Да.

— Но ти ще докажеш, че не съм бил прав. Ще докажеш, че не мога да правя всички тези неща. Нали?

— Да. Така е.

— Дали си оглупял от това, че се мъчиш да се правиш на мъж, или просто не ти пука какво ще стане с теб?

— Вече изчерпа въпросите си, Уекслър.

— Чудесно. Тогава ще ти задам въпроса и ще ти дам отговора. Въпросът, господин Девлин, е как предлагаш да ми платиш за всички поразии, които направи. А отговорът е — с живота си. Малко по малко. И ужасно болезнено. Ти ме разочарова, Девлин. Мислех си, че ще ми е много по-трудно.

— Тогава стига си говорил за това, Уекслър. Хайде — убий ме.

— Няма да си цапам ръцете с теб.

— И кой ще го направи вместо теб? — Девлин посочи с глава към другите в бара. — Онези лакеи на Кели ли?

Той се изправи. Уекслър се огледа в очакване да види как хората на ирландеца го обкръжават. Девлин заобиколи масата и застана до него. Ченгетата на Кели не бяха помръднали.

— И кога ще стане това, Уекслър? — попита той.

Спокойствието на Уекслър за първи път му изневери.

— Седни си на стола — каза той, като леко заекна. — Няма да ходиш никъде.

Девлин се наведе към него.

— Кой ще ме спре? Ти ли? Струва ми се, че ти си мъртвият, Уекслър. Просто още не си паднал на земята.

Уекслър нямаше представа защо хората на Кели не спират Девлин, но не можеше да го остави да се измъкне. Той бръкна под сакото си, но Девлин заби юмрук в гърдите му. Уекслър се преви на две и едва си пое дъх. Не беше в състояние да каже нито дума.