Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 196

Девлин остана на мястото си и ги проследи с поглед. Кели, който вървеше напред. Шон и Уилям от двете страни на Уекслър и четиримата ченгета зад тях. След миг щяха да изчезнат. Едно продажно ченге с личната си армия, което не отговаряше нито пред обществото, нито пред закона.

Внезапно Девлин извика:

— Уекслър!

Всички спряха и Уекслър се обърна към него.

— Кого предпочиташ да убиеш сега, Уекслър, мен или Кели?

Другият втренчено го изгледа за миг, после отвърна:

— Виж ти, това е първото интересно нещо, което успя да ми кажеш и проклет да съм, ако зная отговора.

Девлин бръкна в страничния си джоб.

— Ами да разберем тогава — каза той и преди някой да успее да реагира, извади сребристия „Тарга“ и го подхвърли на Уекслър.

Времето сякаш замръзна, докато малкият пистолет летеше във въздуха, насочил се към Уекслър, като че ли беше магнит. Две секунди по-късно той бе в ръцете му и в този момент всички едновременно се раздвижиха.

Кели отскочи от Уекслър и се наниза на първия куршум, който попадне право в лявото му слепоочие, отнасяйки горната четвъртина от черепа му. Шон Маккой се хвърли, за да хване Уекслър отляво, което накара Уилям да се поколебае достатъчно време, та Уекслър да успее да стреля втори път в същия миг, в който по-малкият брат натисна спусъка. Уекслър може и да се беше опитал да се обърне, за да стреля към Девлин, но куршумът му попадна под ъгъл в гърлото на Уилям и излезе от тила му, разкъсвайки основата на мозъка и гръбначния му стълб. Куршумът на Уилям уцели Уекслър точно в гърдите и отнесе по-голямата част от сърцето му.

Четирима от шестте детективи на Кели стреляха към умиращия Уекслър, превръщайки го в кървава маса и убивайки Шон Маккой, който продължаваше да протяга ръка към пистолета му.

До последния изстрел изтекоха не повече от десет секунди, но това бе достатъчно време за Девлин, който сграбчи най-близкия до него детектив за шията и го дръпна пред себе си като щит. Преди някой да успее да го спре, той силно притисна 45-милиметровия си пистолет в слепоочието му.

Ушите на всички присъстващи пищяха от изстрелите, но Девлин извика достатъчно силно, за да го чуят:

— Вдигнете пистолетите горе и свалете предпазителите. Махнете си пръстите от спусъците, по дяволите, и не мърдайте. Направете го веднага!

Помещението се изпълни с дим и с лютия мирис на кордит. Действителността бавно започна да се фокусира и всички очи се насочиха към Девлин и заложника му. Неколцина от детективите толкова бяха свикнали да изпълняват заповеди, че наистина вдигнаха пистолетите си, но никой не свали пръст от спусъка.

Това бе опасна игра, докато Сам Зитър не излезе от кухнята до бара и не се приближи до Девлин. Носеше пистолети и в двете си ръце и застана точно между него и хората на Кели.

— Играта свърши, господа — спокойно каза той. — Сега никой не може да стреля, без да му отвърнат. След около две минути този бар ще е претъпкан до пръсване с истински ченгета. Вие, шибани скапаняци такива, имате избор. Можете веднага да се разкарате и да се помъчите да убедите началниците си, че никога не сте били тук, или да приберете пистолетите, да седнете и да се напънете да съчините някаква измислица преди шефовете ви да пристигнат. Предлагам ви да седнете.