Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 197

Девлин свали пистолета си от ченгето, което използваше като щит, насочи го към другите детективи и леко побутна мъжа към един стол. Двамата със Зитър държаха в готовност оръжието си и следяха как ченгетата сядат на местата си. Нямаше нужда да им повтарят.

Епилог

Трябваше им по-голямата част от нощта само за да започнат да разчистват цялата каша. Четирите трупа, един от които на заместник-инспектор от полицията, накараха много хора да задават въпроси. Зитър и Девлин казаха, че ще окажат пълно съдействие на разследването, но само в присъствието на адвокатите си. Пръв пристигна адвокатът на детектива. Всички седнаха и в продължение на няколко часа играха на тънката игра, състояща се в това да съобщят на полицията и окръжния заместник-прокурор каквото трябваше да знаят за лошите типове, без да вредят на добрите.

Когато освободиха Девлин и Зитър, вече беше станало ясно, че изпод килима ще се покаже много мръсотия и че много ченгета, свързани с Кели, или ще попаднат в затвора, или ще загубят работата си.

Девлин за пореден път завършваше една дълга нощ и присъстваше на още едно нюйоркско разсъмване. Докато двамата със Зитър стояха пред полицейския участък в северен Мидтаун и се сбогуваха с адвокатите си, Джеймс Пони тихо се приближи и застана до тях. Девлин му се усмихна.

— Какво правиш, нас ли чакаш? — попита той.

— Да — отвърна Пони.

Девлин се обърна към Зитър.

— Сам, това е Джеймс Пони. Той е изключително забележителна личност. Истински боец. Ако някога се нуждаеш от някой наистина добър, да знаеш, че няма равен на себе си.

Зитър стисна ръката на младежа.

— Приятно ми е.

— Добре ли си? — попита го Девлин.

Пони кимна.

— Да, благодарение на съвета ти за жилетката. — Той разкопча ризата си, за да покаже следата от куршума на Месина.

— Биячът на Уекслър ли? — мрачно попита Девлин.

— Да.

— Успя ли да избяга?

— Не.

— Мислиш ли, че ще успее да стреля по някой друг?

— Не, поне за дълго. — Пони им разказа подробностите.

Девлин го увери, че ченгетата ще заловят Месина и ще го пъхнат там, където няма да е в състояние да безпокои когото и да било за много дълго време.

— Ами Сюзън и Дарил? — попита накрая той. — Избягаха ли?

— Да.

— Добре.

Девлин погледна към Зитър и Пони.

— Много съм задължен и на двама ви.

— Адски си прав — отвърна детективът. — Почакай да ми видиш сметката.

— Знаеш какво искам да кажа, Сам. Държахте се така, като че ли Джордж е ваш брат. Като че ли аз съм ваш брат.

Пони просто кимна. Зитър сви рамене.

— Не забравяй, че мразя лошите ченгета повече от теб. Особено онзи шибан Кели. Хайде, да се ръкуваме и да се махам от тук. Не понасям сбогуването.

Тримата си стиснаха ръце. Пони и Зитър си тръгнаха заедно. Младежът вървеше леко. Детективът се тътреше с усилие. Девлин се насочи към уличния телефон на ъгъла.