Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 200

Девлин гледаше Джордж и отново го обзе предишното чувство за вина. Слушаше неподвижно, докато слънцето продължаваше да се спуска по червеното небе. Не знаеше как да утеши брат си.

— Но когато дойдоха Мерилин и децата и най-после ме преместиха от онази градска болница — продължи Джордж, — започнах да идвам на себе си. Облаците се разкъсаха, нали ме разбираш? Докторът в Кънектикът ме вдигна на крака. Започнах да подреждам нещата в главата си. Спомних си всичко съвсем бързо. Спомних си онзи тип, който каза на двете огромни копелета да ме изхвърлят от бара му. Спомних си и какво направиха с мен. И оттогава насам постоянно си мисля как да ги открия. Как да накарам ченгетата или когото и да е да направи нещо по въпроса.

Когато слънцето се спусна зад хоризонта и ги заслепи с червения си сумрак, Девлин се обърна към големия си брат.

— Аз ги открих, Джордж — каза той. — Всичките. И накарах и последния от тях да си плати за онова, което направиха с теб. Повярвай ми, Джордж, и последния.

Джордж погледна брат си и бавно кимна. От очите му като че ли бе изчезнало малко от болката, яростта и объркването. Той кимна още веднъж и отвърна:

— Хубаво. Няма да забравя случилото се, но сега поне мога да престана да мисля за него. Сега наистина всичко свърши.

1

Последователи на произхождаща от Ямайка религиозна секта, смятащи покойния етиопски император Хайле Селасие I за месия, а Африка — за обетованата земя. За растафарианите е типична прическата на много плитчици. — Б.пр.