Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 9

- Явно не е тук. - каза Роуан.

- Решила е, че не ни иска. - Кастрел каза, златните й очи блещукаха.

- Може би е отишла на грешната автобусна спирка. - каза Джейд.

- О, това е. Обзалагам се, че това е. - каза Роуан. - Горкото старо същество, тя ни чака някъде и сигурно си мисли, че няма да се появим.

- Понякога не си напълно глупава. - Кастрел информира Джейд. Висока цена за Кастрел.

- Е, нека влезем. - каза Джейд, за да прикрие щастието си. - Тя ще се върне все някога.

- Човешките къщи имат ключалки. - Роуан започна, но тази къща не беше заключена.

Бравата се завъртя в ръката на Джейд. Трите влязоха вътре. Беше тъмно, дори по-тъмно от безлунната нощ, но очите на Джейд се приспособиха за няколко секунди.

- Хей, не е лошо. - каза тя. Те стояха в износен, но хубав хол, изпълнен с големи, тежки мебели. Дървени мебели, естествено тъмни и много добре полирани. Масите бяха покрити с мрамор.

Роуан откри ключа за лампата и внезапно стаята стана прекалено ярка. Мигайки, Джейд видя, че стените бяха боядисани в бледо ябълково зелено, с изискани дърворезби и линии в по-тъмна сянка на същото зелено. Това накара Джейд да се почувства странно спокойно. И закотвена, някак си, сякаш принадлежеше тук. Може би беше заради дървените мебели. Тя погледна към Роуан, която се оглеждаше и грациозното й тяло бавно се отпускаше. Роуан се усмихна и срещна погледа й. Тя кимна веднъж.

- Да.

Джейд се наслади на момента си на слава, от това, че е била права два пъти през последните пет минути... и след това си спомни за куфара.

- Нека видим останалата част от къщата. - каза тя, бързайки. - Аз ще поема горния етаж, вие огледайте тук.

- Просто искаш най-хубавата стая. - Кастрел каза.

Джейд я игнорира, бързайки нагоре по широкия, постлан килим по стълбите. Имаше много спални, и всяка една от тях беше пълна с много стаи. Но въпреки това, тя не искаше най-хубавата, просто най-отдалечената.

В самия край на коридора имаше стая, боядисана в морско-синьо. Джейд блъсна вратата след себе си и сложи куфара на леглото. Задържайки дъха си, тя отвори куфара.

Ох. О, не. О, не...

Три минути по-късно, тя чу звука от отварянето на вратата зад нея, но това не я интересуваше достатъчно, за да се обърне.

- Какво правиш? - гласа на Кастрел се чу.

Джейд погледна нагоре от нейните обезумели усилия да възкреси двете котенца, които държеше.

- Те са мъртви! - прорида тя.

- Е, какво очакваше? Те трябва да дишат, идиотке. Как очакваше да издържат два дни пътуване?

Джейд подсмръкна.

- Роуан ти каза, че можеш да вземеш само едно.

Джейд подсмъркна по-силно и я погледна.

- Знам. Затова сложих тези двете в куфара. - тя хлъцна. - Поне Тайги е добре. - Тя падна на колене и бръкна в носилката за котката, за да се убеди, че е добре. Ушите му бяха пригладени назад, златните му очи блестяха зад маската от черна козина. Той изсъска и Джейд се изправи. Той беше добре.

- За пет долара ще се погрижа за мъртвите. - Кастрел каза.