Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 95

- Дори когато сме разделени, ще гледаме едно и също небе! - Аш извика.

- Каква реплика. - Мари-Линет извика в отговор. Но той беше прав. Небето щеше да е там и за двамата. Тя винаги щеше да знае, че той е някъде там, гледайки към него чудейки се. Само знаейки това, беше важно.

И тя вече знаеше коя беше. Тя беше Мари-Линет, и някой ден щеше да открие супер нова или комета или черна дупка, но щеше да го направи като човек. А Аш щеше да се върне другата година.

И тя винаги щеше да обича нощта.

КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ!