Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 11

Джейд погледна към Кастрел. Кастрел погледна обратно с разширени очи. Имаше няколко неща, с които се съгласяваха, но Роуан беше едно от тях.

- Роуан. - Кастрел каза ясно. - Тя е била намушкана.

- О, не.

- О, да. - Джейд каза. - Някой я е убил. И този някой трябва да е знаел, че тя е вампир.

Роуан клатеше главата си.

- Но кой би знаел това?

- Ами... - Джейд се замисли. - Друг вампир.

- Или ловец на вампири. - Кастрел каза.

Роуан погледна нагоре шокирана.

- Те не са истински. Измислени истории, които да плашат децата, нали?

Кастрел се сви, но златните й очи бяха тъмни. Джейд се завъртя неудобно. Свободата, която беше чувствала на пътя, спокойствието в хола - и сега това. Изведнъж се чувстваше празна и изолирана.

Роуан седна на едно от стъпалата, тя беше прекалено изморена и замислена, за да махне кичура коса, който беше паднал върху челото й.

- Може би не трябваше да ви водя тук. - каза тя тихо. - Може би тук е по-лошо. - тя не го каза, но Джейд можеше да усети следващата й мисъл. Може би трябва да се върнем.

- Нищо не би могло да е по-лошо. - Джейд каза пламенно. - И аз бих умряла преди да се върна.

Наистина го мислеше. Обратно при чакането на хора? Обратно при уредените бракове и безкрайните ограничения? Обратно при всички онези неодобрителни лица, бързащи да порицават всичко различно, всичко, което не е било вършено преди 400 години?

- Не можем да се върнем. - каза тя.

- Не, не можем. - Кастрел каза сухо. - Буквално. Освен ако не искаме да свършим като Пра-леля Опал. Или... - тя направи съобщаваща пауза. - ...като Пра-вуйчо Хъдж.

Роуан погледна нагоре.

- Не казвай това!

Джейд чувстваше сякаш стомахът й се бе свил на топка.

- Те не биха го направили. - каза тя, опитвайки се да пропъди спомена, който се опитваше да изплува. - Не й на собствените си внуци. Не и на нас.

- Смисълът е - Кастрел каза. - че не можем да се върнем, затова трябва да продължим напред. Трябва да измислим какво да правим без помощта на леля Опал... особено ако наоколо се навърта ловец на вампири. Но първо, какво ще правим с това? - тя кимна към тялото.

Роуан само поклати главата си безпомощно. Тя огледа мазето, така сякаш можеше да открие отговор в нещо наоколо. Погледът й се насочи към Джейд. Спря там и Джейд можеше да усети, че сестринският радар се включва.

- Джейд. Какво е това е якето ти?

Джейд беше прекалено разтроена, за да лъже. Тя разтвори якето и показа на Роуан котенцата.

- Не знаех, че куфарът ми ще ги убие.

Роуан изглеждаше прекалено разтроена, за да се ядосва. Тя погледна тягостно, въздъхвайки. След това погледът й се върна към Джейд рязко.

- Но защо си ги носила тук долу?

- Не съм. Просто търсих лопата. Щях да ги погреба в задния двор.

Имаше пауза. Джейд погледна към сестрите си и те се спогледаха. След това и трите погледнаха към

котенцата. След това погледнаха към Пра-леля Опал.

****

Мери-Линет плачеше.

Беше прекрасна нощ, перфектна нощ. Въздухът беше все още топъл и всичко се виждаше невероятно ясно. Имаше много малко замърсяване на светлината и никаква директна светлина. Фермата във Викториански стил точно под хълма на Мари-Линет беше почти потънала в тъмнина. Г-жа Бърдок винаги е била много внимателна относно това.