Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 8

- Не.

- Но ако Аш разбере - той е единственият, който може да се досети...

- Няма да ни хванат. - Роуан каза. - Никой няма да разбере къде сме.

Джейд се почувства по-добре. Тя остави куфара си и протегна ръката си към Роуан, която я пое.

- Заедно завинаги. - каза тя.

Кастрел, която досега беше на няколко крачки по-напред, погледна зад рамото си. След това се върна и сложи ръката си върху техните.

- Заедно завинаги.

Роуан го каза развълнувано, Кастрел го каза с бързо завъртане на жълтите й очи. Джейд го каза с непоколебима възторженост. Когато отново потеглиха, Джейд се чувстваше отново отвъд щастлива, наслаждавайки се на лилаво-тъмната нощ. Пътят тук беше само кал, не асфалтиран. Те преминаха поляни и полета с различни растения. Ферма отляво, разположена върху дългото шосе. И най-сетне точно пред тях на края на пътя, друга къща.

- Това е. - Роуан каза. Джейд я разпозна също от снимките, които леля Опал беше им изпращала. Беше двуетажна, имаше веранда и леко натрошен покрив, с много керемиди.

Бойлер, изкаран на тавана и умивалник в плевнята.

Истински умивалник, Джейд си помисли, спирайки за да го огледа. Щастието й се завърна с пълна сила.

- Обожавам го. - каза тя възторжено.

Роуан и Кастрел бяха спрели също, но техните изражения бяха далеч от преклонни. Роуан изглеждаше на косъм от ужасена.

- Това е съборетина. - възкликна тя. - Погледни боята на плевнята, напълно я няма. Снимките не показваха това.

- И верандата. - Кастрел допълни безпомощно. - Разпада се на парчета. Може да се срути всеки момента.

- Работата. - Роуан прошепна. - Работата, която ще трябва да свършим, за да поправим това място....

- И парите. - Кастрел каза.

Джейд ги възнагради със студен поглед.

- Защо да го поправяме. Харесва ми. Различно е. - каза тя твърдо, след което повдигна багажа си и стигна до края на пътя. Имаше разнебитена, почти паднала ограда около собствеността, и опасно-изглеждаща порта. Далеч, на покрит с пшеница път, имаше купчина с бели пръчки, сякаш някой е планирал да оправи оградата, но така и не му беше останало време.

Джейд остави куфара си и носилката за котката и дръпна портата. За нейна изненада, тя се придвижи лесно.

- Виждате ли, може да не изглежда добре, но все още работи... - тя нямаше възможност да довърши изречението си както трябва. Портата падна върху нея.

- Е, може и да не работи, но все пак е наша. - каза тя, докато Роуан и Кастрел я махаха от нея.

- Не, тя е на леля Опал. - Кастрел каза.

Роуан само заглади косата си назад и каза:

- Хайде.

Една дъска липсваше от стъпалата на верандата, и няколко дъски липсваха и от самата веранда. Джейд ги огледа и ги оцени с внимание. Портата я беше ударила здраво в пищяла, и след като беше дървена, все още болеше. Всъщност, всичко наоколо изглежда беше направено от дърво, което даде на Джейд приятно тревожно чувство. У дома дървото беше забранено и беше държано настрана.

Трябваше да бъдеш наистина внимателен, за да живееш в подобен свят, Джейд си помисли. Или ще се нараниш.

Роуан и Кастрел чукаха по вратата, Роуан учтиво, със ставите на пръстите си, а Кастрел шумно, използвайки едната страна на ръката си. Нямаше никакъв отговор.