Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 80

- Един силен натиск ще е достатъчен. - каза той. - Първо тук и след това в сърцето. Можеш да елиминираш проблема си с мен, за цял живот.

Мари-Линет натисна, но лекичко. Той пристъпи крачка назад. И още една. Тя го притисна към дърво, държейки пръчката към врата му като сабя.

- Всъщност имах предвид, ако си наистина сигурна. - Аш каза, след като вече беше приклещен към кедъра. Но не направи движение, за да се защити. - И истината, е че не ти трябва такова копие. Молив в правилното място също ще свърши работа.

Мари-Линет присви очите си към него, въртейки пръчката пред него сякаш се готви за нападне. След това я махна. Пусна я на земята.

- Наистина си се променил. - каза тя.

Аш каза остро:

- Толкова се промених през последните няколко дни, че дори не се разпознавам в огледалото.

- И не си убил леля си.

- Чак сега ли разбра.

- Не. Но винаги съм се чудила мъничко. Добре, ще те целуна.

Беше малко неловко, накланяйки се на правилната позиция. Мари-Линет никога преди не беше целувала момче. Но веднъж след като започна, разбра че е просто. И... сега тя разбра за какво беше електрическия шок, от това да са сродни души. Всичките й чувства които усещаше когато докосваше ръката си, само че усилени. И не неприятни. Беше неприятно само ако се страхуваш от него.

След това, Аш се отдръпна.

- Ето. Виждаш ли. - каза той разтреперано.

Мари-Линет си пое няколко дълбоки глътки въздух.

- Предполагам, че така изглежда, когато падаш в черна дупка.

- О. Съжалявам.

- Не, имах предвид... беше интересно.

Единствено, помисли си тя. Различно от всичко, което някога беше усещала. И тя имаше усещането, че ще е различна от сега нататък, че никога няма да се върне към предишния човек, който е била.

И коя съм сега? Някой жесток, предполагам. Някой който се наслаждава да тича в тъмнината, под покритото със звезди небе, и дори да ловува елен. Някой който може да се смее в лицето на смъртта, както сестрите правиха. Ще открия супер-нова и ще съскам, когато някой ме заплаши. Щя бъда красива и опасна и естествено ще целувам Аш постоянно.

Тя се чувстваше замаяна, почти издигайки се от бодрост.

Винаги съм обичала нощта, помисли си тя. Най-сетне ще принадлежа към нея напълно.

- Мари-Линет? - Аш каза колебливо. - Хареса ли ти?

Тя мигна и погледна към него. Фокусирана.

- Искам да ме превърнеш във вампир. - каза тя.

Този път не беше като убождане от риба балон. Беше бързо и почти приятно, като удоволствието да те освободят. И все пак устните на Аш бяха на врата й, и това беше по друг начин приятно. Топлина излъчвана от устата му. Мари-Линет осъзна, че гали задницата на врата му и осъзна, че косата му беше мека, толкова приятна на допир като козината на котка. А съзнанието му... беше всеки цвят, който съществува. Пурпурно и златно, нефритено и смарагдово и тъмно виолетово. Заплетена гора от различни цветове, които се променяха всяка секунда. Мари-Линет беше зашеметена.

Малко уплашена. Имаше и тъмнина в тези разноцветни цветове. Неща които Аш беше сторил в миналото... неща от които, тя можеше да усети, че той е засрамен сега. Но срама не променяше, самите постъпки.