Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 79

Мари-Линет изведнъж почувства точно обратното.

- Съжалявам. - каза тя студено. - Но се страхувам, че не е много ласкателно някой да ти каже, че те обича срещу волята си, срещу разума си, и дори...

- Срещу характера си. - довърши Аш, вместо нея, неясно. - Да, знам.

Мари-Линет спря да върви. Тя го зяпна.

- Не си чел Гордост и Предразсъдъци. - каза тя равно.

- Защо не?

- Защото Джейн Остен е била човек.

Той я погледна неразгадаемо и каза:

- От къде знаеш?

Имаше право. Страховито право. Как би могла наистина да знае кои в историята са били хора? Ами Галилео? Нютън?

- Ами, Джейн Остен е жена. - каза тя, навлизайки в по-познати води. - а ти си шовинистка свиня...

- Да, ами, с това не мога да споря.

Мари-Линет започна да върви отново. Той я последва.

- Сега мога ли да ти кажа колко, ъм, силно те обичам и обожавам?

Още един цитат.

- Мислех, че сестрите ти казаха, че си по партита през цялото време.

Аш разбра.

- Така е. - каза той отстъпвайки. - Но сутрините след партитата, трябва да останеш в леглото. И след като си в леглото може да четеш нещо.

Те вървяха.

- Все пак, сме сродни души. - Аш каза. - Не мога да съм напълно тъп, иначе няма да си пасваме въобще. Мари-Линет обмисли това. И обмисли факта, че Аш почти звучеше - скромен. Както никога преди не го бе чувала да звучи.

Тя каза:

- Аш... не знам. Имам предвид... не сме правилни един за друг. Ние сме просто несъвместими. Дори и да бях вампир, ще сме просто несъвместими.

- Ами... - Аш удари нещо с пръчката си. Той говореше така, сякаш почти беше очаквал да бъде игнориран.

- Ами, за това... Мисля че мога да променя мнението ти.

- За кое?

- Да сме несъвместими. Мисля че можем да сме един вид малко съвместими, ако...

- Ако? - Мари-Линет каза и мълчанието се разтегли отново.

- Ами ако склониш да ме целунеш.

- Да те целуна?

- Да, знам че е общо понятие. Бях много сигурен, че няма да искаш. - той дари друго дърво. - Естествено, хората са го правили от хилядолетия.

Наблюдавайки го настрани, Мари-Линет каза:

- Ти би ли целунал триста килограмова горила?

Той мигна два пъти.

- О, благодаря.

- Нямах предвид, че приличаш на такава.

- Не ми казвай, нека позная. Мириша като такава?

Мари-Линет прехапа устната си, за да прикрие усмивка.

- Имам предвид, че ти си много по-силен от мен. Би ли целунал женска горила, която може да те премаже само с едно движение? Когато не можеш да направиш нищо по въпроса?

Той я погледна настрани.

- Е, ти не си точно в тази позиция, нали?

Мари-Линет каза:

- Не съм ли? Изглежда ми така, сякаш трябва да стана вампир само, за да мога да се справям с теб на еднакво ниво.

Аш каза:

- Ето. - той й предложи клона си. Мари-Линет го зяпна.

- Искаш да ми дадеш пръчката си.

- Не е пръчка, това е начина да ме справиш с мен за еднакво ниво. - той сложи единия край на пръчката на гърлото си, и Мари-Линет видя че е остра. Тя се протегна, за да хване другия край на пръчката, и откри че беше изненадващо твърда и тежка.

Аш гледаше право към нея. Беше прекалено тъмно, за да види какъв цвят са очите му, но изражението му беше неочаквано трезвено.