Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 82

- Ще трябва да вървим до вкъщи. - Аш каза. - Освен ако някой не е започнал пожара...

- Няма начин. - Мари-Линет каза.

И това получаваш, за това че водиш момче да най-изолираното място в Орегон, вътрешния й глас каза триумфално.

- Предполагам, че няма да можеш да се превърнеш в прилеп и да долетим до вкъщи. - предложи тя.

- Съжалявам, скъсаха ме на променяне на формата. И няма да те оставя тук сама.

Мари-Линет се чувстваше безразсъдна и опасна и това я направи нетърпелива.

- Мога да се грижа за себе си. - каза тя.

И тогава тоягата се появи и Аш падна в безсъзнание.

Глава шестнадесета

След това нещата се случиха много бързо, и в същото време със забавна скорост.

Мари-Линет усети как някой хвана ръцете й назад. Нещо държеше ръцете й, нещо силно. След това усети впиването на въже в китките си, и чак тогава осъзна какво става. Връзваха я - ще бъда безпомощна - трябва да направя нещо бързо... Тя се бореше, опитвайки се да се измъкне, опитвайки се да рита. Но вече беше прекалено късно. Ръцете й бяха зад гърба й и една част от мозъка й каза, че не се учудва че онези от полицейските шоута им връзваха ръцете зад гърба. Болеше. Раменете й се свиха в агония, докато някой я теглеше назад към дърво.

- Спри да се бориш. - чу се ръмжащ глас. Хриплив, изкривен глас, който тя не разпозна. Тя се опита да види кой беше, но дървото й пречеше. - Ако се успокоиш, няма да боли.

Мари-Линет продължи да се бори, но нямаше значение. Тя можеше да усети твърдата кора на дървото срещу ръцете си и гърба, и сега, тя не можеше да се движи.

О, Господи, о, Господи - не мога да се измъкна. Вече отслабнах от това, което Аш и аз правихме, а сега не мога да се движа въобще.

Тогава спри да се паникьосваш и мисли, вътрешния й глас се обади рязко. Използвай мозъка си, вместо да се панираш.

Мари-Линет спря да се бори. Тя се задъха и се опита да контролира ужаса си.

- Казах ти. Боли само, когато се бориш. Много неща са подобни. - гласът каза.

Мари-Линет изви главата си и видя кой беше. Сърцето й пропусна удар. Тя не трябваше да се изненадва, но тя беше изненадана и много разочарована.

- О, Джеръми. - прошепна тя.

Само че беше различен Джеръми, от този който тя познаваше. Лицето му беше същото, косата, дрехите -но имаше нещо странно в нещо, нещо силно и плашещо и... неразпознаемо. Очите му бяха нечовешки и плоски, като на акула.

- Не искам да те нараня. - той каза със странния си глас. - Само те вързах, защото не исках да се месиш. Съзнанието на Мари-Линет мислеше за различни неща в едно и също време. Едва част казваше, Господи, той се опитва да се държи приятелски, и друга част казваше, Да се меся в какво? и трета част само продължаваше да повтаря Аш.

Тя погледна към Аш. Той лежеше неподвижно, и прекрасните нови очи на Мари-Линет можеха да виждат цветове на лунната светлина, тя видя че русата му коса бавно се напояваше с кръв. На земята до него лежеше тояга направена от тисово дърво - направена от твърдо жълто дърво. Тя не се учудваше, че той беше в безсъзнание.