Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 77

Мари-Линет каза:

- Ъм...

- Виж. - Аш каза. - Не мисля, че убиеца на кози се размотава наоколо всяка минута, търсейки хора които да набоде на шиш. И ако нещо стане, мога да се справя. - той спря и изглеждаше гузен, след това учтив. -Имам предвид, че ние може да се справи, защото ще сме двама.

Близо но не достатъчно, приятел, Мари-Линет си помисли. Все пак, имаше истина в това, което казваше. Той беше силен и бърз, и тя имаше чувството, че той знаеше как да се бие мръсно.

Дори и никога да не го беше виждала да се бие, тя си помисли изведнъж. Всички тези пъти, когато тя го беше нападала, светейки с фенер в очите му, ритайки го в пищяла... и той нито веднъж не й отвърна. Тя не мислеше, че даже му беше хрумнало.

Тя го погледна и каза:

- Добре.

- Сега. - Марк каза. - Виж...

- Ще се оправим. - Мари-Линет му каза. - Няма да се отдалечим много.

Мари-Линет караше. Тя не знаеше точно къде отива, само знаеше, че не иска да ходи на хълма си. Прекалено много странни спомени. Въпреки това което каза Марк, тя откри че кара колата все по-надалеч и по-надалеч. Водеше я където Хазел Грийн Крийк и Бийвъркрийк почти се свързваха и земята между тях беше доба имитация на дъждовна гора.

- Това ли е най-доброто място за гледане на... звезди? - Аш каза съмнявайки се, когато излязоха от колата.

- Ами... ако гледаш право нагоре. - Мари-Линет каза. Лицето й беше насочено на изток и тя беше извила главата си нагоре. - Виждаш ли най-ярката звезда там? Това е Вега, кралицата на лятото.

- Да. Тя се издига по-нагоре в небето с всеки изминал ден от лятото. - Аш каза ясно.

Мари-Линет погледна към него. Той сви рамене.

- Когато си навън толкова много време през нощта, можеш да разпознаваш звездите. - каза той. - Даже й да не им знаеш имената.

Мари-Линет погледна обратно към Вега. Тя преглътна.

- Можеш ли да... можеш ли да видиш нещо малко и ярко под нея, нещо като пръстен?

- Нещото което прилича на призрачна поничка?

Мари-Линет се усмихна, но само с устните си.

- Това е Рингът Небула. Мога да го видя с телескопа си.

Тя можеше да усети, че той я наблюдава, и тя го чу как си поема въздух, сякаш щеше да каже нещо. Но след това той изпусна дъха си отново и погледна отново нагоре към звездите.

Беше перфектния момент за него да спомене нещо за това как Вампирите Виждат По-Добре. И ако беше, Мари-Линет щеше да се обърне да го облее с неописуем гняв.

Но след като не каза, тя почувства друг вид гняв да я обгръща. Експлозия от противоположности, сякаш тя беше Мари в от песничката за лека нощ. Какво, значи реши, че не съм достатъчно обра, за да съм вампир или нещо? И защо ли те доведох тук, на най-изолираното място, която успях да намеря? Само за да гледаме звездите? Не мисля така.

Вече дори не знам коя съм, тя си спомни с някаква фалическа нотка. Имам чувството, че сама ще изненадам себе си.

- Заболява ли те врата? - Аш каза.

Мари-Линет размърда главата си от едната страна на другата, за да раздвижи мускулите си.

- Може би.

- Мога да ти го разтрия? - той направи офертата на няколко крачки разстояние.