Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 75

Имаше неграмотни вампири? Ами, защо не? На глас, Мари-Линет каза:

- О. Ами, предполагам, че можем да елиминираме този човек.

- Виж, може ли да починем за момент? - Марк каза. - Сигурно е луд, но чичото на Джеръми наистина ли е мъртъв? Ами ако...

В този момент се чу тупур от верандата. Не чук-чук-тупур, Мари-Линет си помисли. След това си помисли, О, Господ... Тайги.

Глава петнадесета .

Тя бягаше. Отваряйки вратата. В съзнанието си въртеше картината на малко котенце прободено с малки колчета. Не Тайги беше на верандата. Беше Аш. Той лежеше по гръб облят от лилава светлина от здрача, малки пеперуди пърхаха около него.

Мари-Линет почувства внезапна болка в гърдите си. За момент всичко изглеждаше на заден план... и променено. Ако Аш беше мъртъв... ако Аш беше убит... Нещата никога нямаше да се както трябва. Тя никога нямаше да е наред. Щеше да бъде като нощ без луна и звезди. И нищо нямаше да може да го оправи.

Мари-Линет не знаеше защо - нямаше никакъв смисъл - но тя изведнъж знаеше, че е истина.

Тя не можеше да диша и тя чувстваше ръцете и краката си странно. Плаващи. Извън нейния контрол.

Тогава Аш помръдна. Той повдигна главата си и се надигна, помагайки с ръцете си след което се огледа. Мари-Линет можеше да диша отново, но все още й беше лошо.

- Нарани ли се? - тя попита глупаво. Тя не смееше да го докосне. В нейното състояние един електрически шок можеше да я убие. Тя се топеше като Злата Вещица на Запада.

- Паднах в тази дупка. - каза то. - Какво си помисли?

Правилно, Мари-Линет си помисли. Стъпките бяха свършили с нещо повече приличащо на падане, отколкото на тупур. Не като стъпките от миналата нощ. И това значеше нещо... ако можеше само да проследи мисълта до края й...

- Проблеми ли имаш, Аш? - чу се милия глас на Кастрел, и след това самата Кастрел се появи от сенките, приличайки на ангел със златната й коса и прекрасните й чисти черти. Джейд беше зад нея, държейки Тайги в ръцете си.

- Беше се качил на дърво. - Джейд каза, целувайки главата на котарака. - Трябваше да го уверя да слезе. -очите й бяха като емералди на светлината от верандата, и изглеждаше сякаш вместо да върви тя лети.

Аш се изправяше, чистейки се. Като сестрите си, той изглеждаше необичайно красив след хранене, с някакъв странен лунен блясък в очите си. Мисълта на Мари-Линет беше отдавна загубена.

- Влизайте. - каза тя с примирение. - И помогнете да разберем кой е убил леля ви.

Сега след като Аш беше неоспоримо добре, тя искаше да забрави какво беше чувствала преди минута. Или поне да не мисли за значението му. Това което значеше, малкия глас в главата й каза мило, беше че си в голяма неприятност, момиче. Ха-ха.

- Е, каква е историята? - Кастрел каза нервно, докато всички сядаха около кухненската маса.

- Историята е, че няма история. - Мари-Линет каза. Тя зяпна хартията раздразнено. - Вижте... защо да не започнем от началото? Не знаем кой го е направил, но знаем нещо за извършителя. Нали?