Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 76

Роуан кимна окуражително.

- Правилно.

- Първо - козата, който и да я е убил трябва да е бил силен, защото да забиваш тези клечки за зъби през кожата на козата няма да е било лесно. И който и да я е убил трябва да е знаел как е бил убит вуйчо в Хъдж, защото козата беше убита по същия начин. И трябва да е имал някаква причина да сложи черния ирис в устата на козата, или защото Аш принадлежи на Клуба Черния Ирис, или защото самия извършител принадлежи клуба.

- Или защото си е помислил, че черния ирис олицетворява всички ламия, или всички Нощни Хора. - Аш каза. Гласът му беше заглушен, той се беше наклонил напред, разтривайки глезена си. - Това е грешка, която външните хора често правят.

Много добре, Мари-Линет помисли въпреки самата себе си. Тя каза:

- Добре. И е имал достъп до два вида малки колове, което не ни казва много, защото може да се купят и двата вида от града.

- И трябва да е имал някаква причина да мрази г-жа Би, или да мрази вампири. - Марк каза. - Иначе защо да я убива?

Мари-Линет го погледна търпеливо.

- Не съм стигнала до г-жа Би, все още. Но можем да я обсъдим сега. Първо, който и да е убил г-жа Би, очевидно е знаел, че тя е вампир, защото я е промушил с кол. И, второ... ъм... второ... - гласа й затихна. Тя не можеше да се сети за нещо второ.

- Второ, вероятно я е убил импулсивно. - Аш каза, с изненадващо спокоен и аналитичен глас. - Казахте че е била промушена с дърво от оградата, и ако е било планирано, вероятно извършителя щеше да носи собствен кол.

- Много добре. - този път Мари-Линет го каза на глас. Не може да се спре.

Тя срещна погледа на Аш и видя нещо, което я изненада. Изглеждаше сякаш имаше значение за него, че тя го смяташе за умен.

Ами, помисли си тя. Ами, ами. Тук сме, вероятно за пръв път, само говорейки помежду си. Не спорейки, не говорейки със сарказъм, просто говорейки. Хубаво е.

Беше изненадващо хубаво. И странното нещо беше, че тя знаеше че Аш си мисли същото. Те се разбираха.

С масата между тях, Аш кимна към нея едва доловимо. Те продължих да си говорят. Мари-Линет изгуби представа за времето, докато те седяха и спореха и мислеха. Най-сетне тя погледна към часовника и осъзна с шок, че беше почти полунощ.

- Трябва ли да продължаваме да мислим? - Марк каза прочувствено. - Изморен съм. - той почти лежеше на масата. Както Джейд.

Знам как се чувстваш, Мари-Линет си помисли. Мозъкът ми ме боли. Чувствам се... уникално глупава.

- Някак си, не мисля че ще можем да решим убийството тази нощ. - Кастрел каза.

Очите й бяха затворени. Тя беше права. Проблемът беше, че Мари-Линет не искаше и да си ляга. Тя не искаше да лежи и да се отпусне... имаше нещо което не й даваше мира.

Искам... какво искам? Помисли си тя. Искам...

- Ако нямаше убиец психопат криейки се наоколо, бих отишла да гледам звездите. - каза тя.

Аш каза, сякаш беше най-нормалното нещо в света:

- Аз ще дойда с теб.

Кастрел и Джейд погледнаха брат си с недоумение. Роуан наклони главата си, не успявайки да скрие усмивката си.