Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 74

- Не помагаш.

- Сериозен съм. Сещаш ли се, че Тод винаги дъвче онази клечка за зъби. И имаше клечки за зъби забити в козата.

Клечки за зъби... сега, какво и напомняше това? Не, не клечки за зъби, по-големи колчета. Защо не можеше да си спомни? Тя потърка челото си, отказвайки се.

- Добре... ще запиша Тод и Вик, ловци на вампири, с въпросителна. Освен ако не мислиш, че са вампири.

- Нем. - Марк каза, без сарказъм в гласа си. - Мисля, че Джейд щеше да забележи, когато е пила от кръвта им. - той я погледна замислено. - Ти си умната. Кой мислиш, че го е направил?

- Нямам идея. - Марк й се намръщи, и тя започна да драска с молива. Драсканицата заприлича на малък кол, приличащ на молив, държан от женска ръка. Тя никога не е можела да рисува ръце...

- О, Г осподи. Бъни.

- Бъни го е направила? - Марк попита откровено, подготвен всичко да бъде шега.

Но Мари-Линет каза:

- Да. Имам предвид не, не знам. Но тези колове в козата.. големите съм я виждала да ги използва. Използваше ги на ноктите си. Те са пръчици за кожички.

- Ами... - Марк изглеждаше поразен. - Но искам да кажа... Бъни. Тя не може да убие и комар.

Мари-Линет поклати глава, агитирана.

- Роуан каза, че тя има име на ламия. И тя ми каза нещо странно - Бъни - деня когато търсих Тод и Вик.

Тя си спомняше всичко сега, вълна от спомени, която тя не желаеше.

- Тя каза, „Приятен лов”.

- Мер, това е от Книга за Джунглата.

- Знам. Но пак беше странно да го каже. И Тя е почти прекалено сладка и уплашена... ами ако само се преструва?

Когато Марк не отговори, тя каза:

- По-странно ли е отколкото Тод и Вик да за ловци на вампири?

- Тогава запиши и нея.

Мари-Линет я записа. След това каза:

- Знаеш ли, има нещо което все искам да попитам Роуан, за това как е писала на г-жа Би от острова... - тя се спря и с напрегна, когато предната врата се удари.

- Аз ли съм първата, която се връща?

Беше Роуан, косата й се вееше от вятъра и блестеше, леко задъхана. Косата й беше като разрошена бъркотия около нея.

- Къде са всички останали? - Мари-Линет каза.

- Разделихме се по-рано. Това е единствения начин, нали знаеш, за нас четиримата в тази малка област.

- Малка! - Марк изглеждаше обиден. - Ако Бриър Крийк има едно хубаво нещо... и не казвам, че това е пространството.

Роуан се усмихна.

- За ловна земя, е малка. - каза тя. - Без да се обиждаш. За нас е добре - никога не сме можели да ловуваме, когато бяхме на острова. Те носеха храната ни при нас, успокоена и напълно пасивна.

Мари-Линет се опита да не си представя това.

- Искаш ли да помогнеш?

Роуан седна на кухненския стол, премахвайки един кичур от косата си от челото си.

- Не знам. Чудя се дали не е някой, за който все още не сме мислили.

Мари-Линет се сети за това, което говореше преди Роуан да се появи.

- Роуан, винаги съм искала да те питам нещо - ти каза, че само Аш е можел да се досети къде сте избягали. Но какво ще кажеш за този, който ви е помагал да измъквате писмата от острова? Той би знаел къде е живяла леля ви, нали? Можел е да види адреса на писмата.

- Крейн Линден. - Роуан се усмихна, малка тъжна усмивка. - Не, той не би знаел. Той... - тя докосна леко врата си. - Не знам как го наричате. Съзнанието му никога не се разви напълно. Той не може да чете. Но е много мил.