Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 73

- Внимавай. - беше същия тон, който беше използвал и когато я предупреждаваше за Тод и Вик. Мари-Линет насочи погледа си... към Аш.

- Всичко е наред. - Мари-Линет каза. Тя не знаеше как да го обясни. Дори неговите сестри не бяха повярвали, че Аш няма да я нарани. Джеръми изглеждаше мрачен.

- Познавам типове като него. Понякога водят човешки момичета в клубовете си и дори не искаш да знаеш защо. Затова просто внимавай, нали?

Беше ужасно откритие. Роуан и момичетата бяха казали подобни неща, но след като го чуваше от Джеръми, беше по-лошо. Аш без съмнение беше правил неща, които... ами, които биха я накарали да иска да го убие, ако ги знаеше. Неща които не можеш просто да забравиш.

- Ще внимавам. - каза тя. Тя осъзна, че юмруците й бяха свити, и тя каза леко шеговито, - Мога да се справя с него.

Джеръми все още изглеждаше мрачно. Кафявите му очи бяха тъмни и челюстта му беше стегната, докато наблюдаваше Аш. Под тихото му държание, Мари-Линет можеше да усети скрита сила. Студен гняв. Закрилничество. И факта, че той не харесваше Аш въобще.

Другите се връщаха.

- Ще бъда наред. - Мари-Линет прошепна бързо.

На глас, Джеръми каза:

- Ще продължавам да оглеждам хората в града. Ще ти кажа, ако открия нещо.

Мари-Линет кимна.

- Благодаря, Джеръми. - тя се опита да го поглежда убедително, докато всички влизаха в колата.

Той стоя и я наблюдава докато колата правеше маневра. Не помаха.

- Добре, значи се връщаме вкъщи. - Марк каза. - И след това какво?

Никой не отговори. Мари-Линет осъзна, че нямаше идея какво ще правят след това.

- Предполагам, че трябва да разберем дали все още имаме някакви заподозрени. - тя каза най-сетне.

- Има нещо друго, което трябва да направим преди това. - Роуан каза меко. - Ние вампирите, имам предвид.

Мари-Линет разбра какво имаше предвид, само по начина по който го каза. Но Марк попита:

- Какво?

- Трябва да се нахраним. - Кастрел каза с най-лъчезарната си усмивка.

Те се върнаха във Фермата Бърдок. Нямаше следа от котката. Четирите вампира се насочиха към гората, Джейд викаше Тайги, а Мари-Линет се насочи към бюрото на г-жа Бърдок. Тя имаше канцеларски принадлежности и сребърна химикалка.

- Сега. - каза тя на Марк, когато седна пред масата в кухнята. - Ще играем играта Номерирай Заподозрените.

- Няма нищо за ядене в тази къща, нали знаеш. - Марк каза. Той беше отворил всички шкафове. - Има само неща като смелено кафе и зелен чай. Тези които всички имат.

- Какво да ти кажа, приятелката ти е безсмъртна. Хайде де. Сядай и се концентрирай.

Марк седна и въздъхна.

- Кои имаме?

- Трябваше да отидем да разберем, какво е станало с онзи кон. - каза Марк.

Мари-Линет спря с молива докоснал хартията.

- Прав си, това трябва да е свързано. Забравих за него. - което просто ти показва, че детективската работа не е за теб. - Добре. - каза тя мрачно. - Нека предположим, че каквото и да е убило коня е било същия човек, който е убил Леля Опал и козата. И може би е същия човек, който е счупил прозореца на бензиностанцията, това се е случило също миналата нощ. Какво ни казва това?

- Мисля че са били Тод и Вик. - Марк каза.