Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 69

- Е, ние не следваме много законите на Нощния Свят тук.

Той го каза с нормален тон. Аш и трите се сестри се огледаха наоколо рефлексно.

Мари-Линет каза: - Ние?

- Семейството ми. Те се заселили тук, защото далеч. Място където няма да притесняваш никого, и никой няма да притеснява теб. Естествено, сега всички ги няма. Само аз останах. - той го каза без самосъжаление, но Мари-Линет се приближи.

- Съжалявам.

Джейд се премести от другата страна, сребристи-зелените й очи бяха разширени.

- Но точно затова и ние дойдохме тук, също! За да не ни притеснява никой. Ние също не харесваме Нощния Свят.

Джеръми се усмихна отново едва забележимо - тази усмивка, която се отразяваше от по-голяма част в очите му.

- Знам. - той каза на Джейд. - Вие сте роднини на г-жа Бърдок, нали?

- Тя беше леля ни. - Кастрел каза, златните й очи се насочиха към него.

Изражението на Джеръми се промени леко. Той се обърна и погледна директно към Кастрел.

- „Беше”?

- Да, станал е малък инцидент включващ кол. - Аш каза. - Забавно как това става понякога...

Изражението на Джеръми се промени отново. Той изглеждаше така сякаш се обляга на колата, за подкрепа.

- Кой го е направил? - той погледна обратно към Аш, и Мари-Линет видя проблясък от зъби. - Чакайте, мислите че аз съм го направил? Нали?

- Наистина ни осени като идея по едно време. - Аш каза. - Всъщност, изглежда че идеята все още е там. И се върти напред и назад. Може би трябва да сложим пътечка.

Мари-Линет каза: - Аш, престани.

- Значи казваш, че не си го направил. - Марк каза на Джеръми, по същото време когато Роуан каза: -Всъщност, Кастрел мисли че е ловец на вампири.

Гласа й беше мек, но отново, всички се огледаха. Улицата все още беше безлюдна.

- Няма ловци на вампири наоколо. - Джеръми каза плоско.

- Значи има вампир. - Джейд каза шепнейки. - Трябва да има, заради начина по който леля Опал беше убита. И козата.

- Козата...? Не, дори не ми казвай. Не искам да знам. - Джеръми затвори капака на колата рязко. Той погледна към нея и каза бързо, - Всичко е наред там вътре. Трябва да сменяш маслото понякога. - след това се обърна към Роуан. - Съжалявам за леля ви. Но ако има вампир наоколо, е някой който се крие. Наистина се крие. Същото и ако е ловец на вампири.

- Вече разбрахме това. - Кастрел каза. Мари-Линет очакваше Аш да се намеси, но Аш зяпаше отсрещната улица замислено, ръцете му бяха в джобовете, очевидно се беше отказал от разговора за малко.

- Не си видял нищо, което може да ни даде насоки? - Мари-Линет каза. - Ще огледаме града.

Той срещна очите й директно.

- Ако знаех, щях да ти кажа. - и едва се чу по силното ударение на предпоследната дума. - Ако можех да ти помогна, щях.

- Ами, идвай да се повозим. Можеш да си изкараш главата през прозореца. - Аш каза, връщайки се към живот.

Това преля чашата. Мари-Линет из марширува напред, грабна го за ръката, и каза на останалите: - Извинете ни.

Тя го завлече с няколко силни дърпания от другата страна на бензиностанцията.

- Идиот!

- Ох, виж...

- Млъквай! - тя заби пръста си в гърлото му. Нямаше значение, че като го докоснеше усещаше електрическа експлозия. Това просто и даваше още една причина, заради която да иска да го убие. Тя откри ще розовата мъгла приличаше много на гняв, ако продължаваш да вика през нея.