Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 68

- Но те пак убиват. - Мари-Линет каза плоско.

- Да, но само животни. Законът е много стриктен относно това. Иначе хората осъзнават какво става много бързо. Вампирите могат да дегизират работата си, карайки го да изглежда като порязване на гърлото, но убийствата на върколаците не могат да се сбъркат.

- Добре. Страхотно. - Трябва да съм по-ентусиазирана, Мари-Линет си помисли. Но как ще можеш да се довериш на някой, който беше вълк зад очите си? Можеше да им се възхищаваш по начина по който се възхищаваш за красив пъргав хищник, но да му вярваш... не.

- Преди да се върнем, може да имаме проблем. - Роуан каза. - Ако разбере, че си разпознала пръстена, може да разбере, че сме ви казали, за нали знаеш. - тя се огледа и сниши гласа си. - Нощния Свят. Мари-Линет разбра.

- О, Господи.

- Да. Това значи, че е негов дълг да ни предаде. Или да ни убие сам.

- О, Господи.

- Работата е там, че не мисля че ще го направи. Той те харесва, Мари-Линет. Много. Не мисля, че ще успее да се убеди да те предаде.

Мари-Линет усети че се изчервява.

- Но тогава, това ще го вкара в неприятности, нали?

- Може, ако някой някога разбере. Но по-добре да се върнем и да видим какво става. Може да не е осъзнал, че знаеш. Може би Кастрел и Аш са успели да го заблудят.

Глава четиринадесета

Те се върнаха при бензиностанцията бързо, рамената им почти се докосваха. Мари-Линет откри утеха в близостта си с Роуан. Тя никога не е имала приятел преди, който беше толкова еднакъв с нея, който намираше гриженето за другите, наравно с това някой да се грижи за нея.

Когато достигнаха бензиностанцията, те можеха да видят че малката група се беше събрала около колата на Мари-Линет. Джеръми беше надвесен под капака. Марк и Джейд се бяха върнали, хванати за ръце, но нямаше и следа от Тайги. Кастрел се беше подпряла на колонката за бензин, а Аш говореше на Джеръми.

- Значи, върколакът влиза в кабинета на втория доктор и казва, „Док, мисля че имам бяс.”. И доктора казва...

Дотолкова с възможността на го баламосаме, Мари-Линет си помисли. Очите на Роуан се затвориха, а раменете й се напрегнаха, след това каза:

- Аш, това не е смешно. - тя отвори очите си. - Съжалявам. - каза тя на Джеръми. - Той не го мисли.

- Мисли го, но няма значение. Чувал съм и по-лоши. - Джеръми се наведе над двигателя отново. Той замени капачката с внимателно, равно завъртане. След това погледна към Мари-Линет.

Мари-Линет не знаеше какво да каже. Какъв е етикета, когато тъкмо си разбрал, че някой е върколак? И това, че може би е техен дълг да те изяде? Очите й се насълзиха. Днес беше напълно извън контрол. Джеръми погледна настрани. Той поклати глава леко. Устата му беше извита в горчива гримаса.

- Така и си мислех. Предположих, че ще реагираш така. Или щях да съм ти казал преди много време.

- Щеше ли? - зрението на Мари-Линет се изчисти. - Но... тогава щеше да си навлечеш неприятности. Нали? Джеръми се усмихна едва.