Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 71

- Тогава целия град е в опасност. Има див върколак, три избягали ламия и таен вампир убиец наоколо, да не споменавам двама човека, които знаят за Нощния Свят. Това е паранормална катастрофална зона.

Дълго мълчание. Мари-Линет се опитваше трудно да не види „нещата от гледната точка на Аш”. Най-сетне тя каза:

- Какво иска да направя?

- О, не знам, защо да не си направим парти с пица и не гледаме телевизия? - Аш звучеше дивашки. - Нямам идея какво да правим. - добави той в по-нормален тон. - И ти наистина трябва да повярваш, че съм мислил по въпроса. Единственото нещо, за което мога да се сетя е момичетата да се върнат с мен, и всички а лъжем Куин през зъби.

Мари-Линет се опита да мисли, но главата я болеше.

- Има една друга възможност. - Аш каза. Той го каза под дъха си, сякаш нямаше да възрази, ако тя се престореше, че не го е чула.

Мари-Линет разтърка врата си, наблюдавайки синьо-жълти картини на слънцето на затворените й клепачи.

- Какво?

- Знам че ти и момичетата сте направили свързваща церемония. Била е нелегална, но не това искам да кажа. Вие сте част от причината те да не искат да си тръгнат..

Мари-Линет отвори устата си, за да обясни че те не искаха да си тръгнат, защото живота им е бил непоносим в Нощния Свят, но Аш продължи:

- Но може би ако ти беше - като нас, може да измислим нещо. Мога да върна момичетата на острова, и след няколко месеца да ги измъкна отново. Ще отидем някъде където никой няма да ни познава. Никой няма да разбере, че има нещо нередно с теб. Момичетата ще бъдат свободни, затова няма причина а не са щастливи. Брат ти също може да дойде.

Мари-Линет се обърна бавно. Тя огледа Аш. Слънцето изкарваше топлите тонове на косата му, карайки я да е блещукащо руса, някъде между косата на Джейд и тази на Кастрел. Очите му бяха тъмни, някакъв много тъмен тон. Той стоеше висок и елегантен както винаги, но едната му ръка беше в джоба и изражението му беше мрачно.

- Не се мръщи, ще си направиш бръчки. - каза тя.

- За Бога, не ме гледай от високо! - изкрещя той. Мари-Линет се стресна. Ами. Добре.

- Мисля. - каза тя, по-предпазливо, но подчертано, за да му покаже че тя беше тази с правото да е разстроена. - Че ти предлагаш да ме превърнеш във вампир.

Ъгълчето на устата на Аш се изви. Той сложи и другата си ръка в джоба и погледна настрани.

- Това е главната идея, да.

- За да може сестрите ти да са щастливи.

- За да не те убие някой като Куин.

- Но Нощните Хора няма ли да ме убият, задето си ме променил?

- Само ако те открият. - Аш каза дивашки. - И ако можем да те измъкнем от тук незабелязано, те няма. Както и да е, като вампир ще имаш по-добър шанс да се защитиш.

- Значи трябва да стана вампир и да оставя всичко което обичам, за да могат сестрите ти да са щастливи.

Аш само зяпна ядосано в покрива на сградата на съседната улица.

- Забрави.

- Повярвай ми, дори не се бях замислила.

- Хубаво. - той продължи да гледа. Изведнъж, Мари-Линет беше обзета от ужасното чувство, че очите му са насълзени.

И аз плаках, не знам колко пъти през последните два дни, а преди само плачех, когато звездите бяха толкова красиви, че чак болеше. Нещо не е наред с мен. Вече не знам коя съм. И изглежда че нещо не беше наред и с Аш.