Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 67

- Мари-Линет...

Мари-Линет се обърна към нежния глас. Тя въздържа импулса си, да се хвърли в ръцете на Роуан.

- Ще се оправя след няколко минути. Наистина. Просто шок.

- Мари-Линет...

- Просто... просто го познавам от толкова много време. Не е лесно да си го представя, нали знаеш. Но предполагам, че това ще ми покаже. Хората не винаги са тези които изглеждат, че са.

- Мари-Линет... - Роуан спря и поклати глава. - За какво говориш?

- Той. Джеръми. Естествено. - Мари-Линет си пое дъх. Въздухът изглеждаше горещ и задушаващо прашен.

- Той го е направил. Наистина го е направил.

- Защо мислиш така?

- Защо? Защото той е върколак.

Имаше пауза и Мари-Линет изведнъж се почувства засрамена. Тя се огледа, за да се обеди, че няма никой наоколо, и след това каза по-тихо: - Не е ли?

Роуан я гледаше любопитно.

- Как разбра?

- Ами... ти каза че черния напръстник е за върколаци. И той имаше такова цвете на пръстена си. Ти как разбра?

- Просто го усетих. Силите на вампирите са по-слаби през деня, но Джеръми не се опитва да крие нещо.

Той е точно там.

- Наистина е. - Мари-Линет каза горчиво. - Трябваше да го усетя. Имам предвид... той е единствения човек в града, който беше заинтересован от лунното затъмнение. И начина по който се движи, и очите му... и той живее в Мад Дог Крийк, за Бога. Имам предвид, земята която е била на семейството му с поколения. И... -Мари-Линет подсмъркна несъзнателно. - ... хората казват че са виждали Саскуоч там. Голямо космато чудовище, наполовина човек и наполовина звяр. Сега, това на какво ти звучи?

Роуан стоеше тихо, изражението й беше гробно - но устните й леко потрепваха. Зрението на Мари-Линет се замъгли и топлина се разля по бузите й.

- Съжалявам. - Роуан сложи ръката си на нейната. - Не се смея.

- Мислих че е свестен тип. - Мари-Линет каза, обръщайки се.

- Аз все още мисля че е. - Роуан каза. - И всъщност, наистина, това значи че не го е направил.

- Факта, че е свестен тип?

- Факта че е върколак.

Мари-Линет се обърна.

- Какво?

- Виждаш ли. - Роуан каза. - Върколаците са различни. Те не са като вампирите. Те не могат да пият малко кръв от хората и след това да спрат преди да са нанесли някаква вреда. Те убиват всеки път щом ловуват, защото трябва да ядът. - Мари-Линет преглътна, но Роуан продължи. - Понякога те ядът цялото животно, но винаги изяждат органите, сърцето и черния дроб. Те трябва да го правят, поради същата причина по която вампирите трябва да пият кръв.

- Това значи, че...

- Той не е убил Леля Опал. Или козата. И двете бяха недокоснати. - Роуан въздъхна. - Виж. Върколаците и вампирите се мразят. Винаги са били съперници, и ламия мислят върколаците за.. един вид, по-нисша класа. Но всъщност много от тях са добри. Те единствено ловуват, за да ядат.

- Оу. - Мари-Линет каза празно. Не трябваше ли да се радва? - Значи момчето, което мислих че е свястно просто трябва да яде суров черен дроб понякога.

- Мари-Линет, не можеш да го виниш. Как да обясня? Така е: Върколаците не са хора, които понякога се превръщат във вълци. Те са вълци, които понякога приличат на хора.