Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 70

- Трябва да си центъра на всяка ситуация, нали? Трябва да си центъра на внимание, и да се държиш остроумно, и да обиждаш!

- Оу. - Аш каза.

- Дори и това да означава да нараняваш други хора. Дори и да означава да нараниш някой, който целия му живот е объркан. Е, не и този път.

- ^Оу...

- Роуан каза, че вие мислите че върколаците са по-нисша класа. И знаете ли какво е това? От където идвам аз, го наричат предубеждение. И хората го имат също, и не е хубава картинка. Това е почти най-омразното нещо на света. Срам ме е, че даже седях там, когато ти го изтъкна. - Мари-Линет осъзна, че плаче. Тя също така осъзна, че Марк и Джейд идваха забързано откъм ъгъла на бензиностанцията.

Аш беше притиснат към закования прозорец, с вдигнати ръце в знак на предаване. Той изглеждаше безмълвен и засрамен. Добре, помисли си Мари-Линет.

- Трябва ли да продължаваш да го бучкаш така? - Марк каза колебливо. Мари-Линет можеше да види Роуан и кастрел зад него и Джейд. Всички изглеждаха разтревожени.

- Не мога да съм приятел с някой който е фанатик. - каза тя на всички. Тя мушна Аш, за да го подчертае.

- Ние не сме. - Джейд каза силно. - Ние не вярваме в тези глупави неща.

- Наистина не сме. - Роуан каза. - И Мари-Линет... баща ни винаги крещи на Аш, заради това че посещава грешните хора във Външния Свят. Заради това че се мотае в клубове които признават върколаците, и заради това че има приятели върколаци. Старейшините казват, че е прекалено либерален по въпроса.

Оу.

- Е, по много странен начин го показва. - Мари-Линет каза плоско.

- Просто си помислих, че трябва да го спомена. - Роуан каза. - Сега ще ви оставим сами.

Тя подкара другите към предната страна на бензиностанцията. Когато всички вече ги нямаше, Аш каза:

- Мога ли сега да се движа, моля? - той изглеждаше сякаш беше в много лошо настроение.

Мари-Линет се отказа. Тя се чувстваше изморена, изведнъж изморена и емоционално изтощена.

Прекалено много неща се бяха случили през последните няколко дни. И продължаваше да се случва, и никога не спираше и... е, тя беше изморена, това беше всичко.

- Ако си тръгнеш скоро, ще е по-лесно. - тя каза, отдалечавайки се от Аш.

Тя можеше да почувства как главата й увисна леко.

- Мари-Линет... - имаше нещо в гласа на Аш, което тя никога преди не беше чувала. - Виж, не става ду,а само от мен, че искам да си отида. Някой от Нощния Свят ще идва в Понеделник. Името му е Куин. И ако сестрите ми и аз не се върнем с него, целия град ще е в опасност. Ако той сметне, че нещо нелегално се случва тук... Не знаеш какво могат да направят Нощните Хора.

Мари-Линет можеше да чуе как сърцето й бие отчетливо. Тя не се обърна, за да погледне към Аш.

- Могат да затрият целия Бриар Крийк. Наистина го мисля. Правили са подобни неща, за да запазят тайната. Това е единствената защита, която имаме от вашия вид.

Мари-Линет каза, не сигурна, но доста убедена: - Сестрите ти няма да заминат.