Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 58

- О, за Бога. - Аш каза, подскачайки назад. - Луда ли си?

- Да, такава е. - Марк каза, изоставяйки Джейд и прибягвайки към Мари-Линет. - Всеки знае, че тя е луда. Не може да се спре. - той я хвана за ръката и започна да я дърпа.

Той гледаше към Мари-Линет, сякаш беше съблякла всичките си дрехи и беше започнала да танцува мамбо. Както и Кастрел и Джейд. Очите им бяха станали нормални и зъбите им се бяха прибрали. Никога не бяха виждали някой да се отнася с брат им по този начин. И този да е човек... Ако момичето имаше супер-човешка сила, то Аш със сигурност беше дори по-силен. Вероятно можеше да убие Мари-Линет с един удар. Но тя все още не можеше да се спре. Тя не беше изплашена от него, само от себе си и от глупавото плаващо чувство в стомаха й. Начина, по който краката й искаха да подадат под тежестта й.

- Нямали някой просто да й каже да спре да прави това? - Аш каза.

Кастрел и Джейд погледнаха към Мари-Линет. Мари-Линет вдигна раменете си, дъхът и излизаше бързо.

Тя видя че Роуан също гледа към нея, но не със същи поглед. Тя изглеждаше притеснена и изненадана и съжаляваща.

- Срещнали сте се. - каза тя.

- Трябваше да ви кажа. - Мари-Линет каза. - Той дойде в къщата ни. Питаше мащехата ни за вас и приятелите ви - ви каза че трябва да ги одобри, защото така сте правили в семейството си.

И трите момичета погледнаха към Аш с присвити очи.

- Значи си бил наоколо. - Кастрел каза. - От колко време?

Роуан каза тихо:

- Какво... всъщност правиш тук?

Аш пусна пищяла си.

- Не може ли всички да седнем и да поговорим като разумни хора?

Всички погледнаха към Мари-Линет. Тя си пое дълбок, успокояващ дъх. Тя все още чувстваше сякаш цялата й кожа беше наелектризирана, но сърцето й се забавяше.

- Да. - каза тя и поработи над това да изглежда нормално, за да разберат че моментната й лудост беше преминала.

Докато й помагаше да стигне до канапето, Марк прошепна:

- Трябва да ти кажа, никога не съм те виждал толкова раздразнена преди. Гордея се с теб.

Дори големите сестри трябваше да имат малко почивка от време на време, Мари-Линет си помисли. Тя го потупа лекичко и седна, чувствайки се уморена.

Аш се настани в стола. Роуан и Кастрел седнаха до Мари-Линет. Марк и Джейд си деляха дивана.

- Добре. - Аш каза. - Сега може ли поне да се представим? Предполагам, че това е брат ти.

- Марк. - Мари-Линет каза. - Марк, това е Аш.

Марк кимна. Той и Джейд държаха ръцете си. Мари-Линет видя как очите на Аш се спускат към преплетените им пръсти. Тя не можеше да кажи нищо от изражението му.

- Добре. Сега. - Аш погледна към Роуан. - Аз съм тук, за да ви върна обратно вкъщи, където липсвате много на всички.

Джейд си пое въздух.

- Стига бе.

Кастрел каза:

- Какво ще стане ако не искаме да се върнем? - тя показа зъбите си за момент. Мари-Линет не намери това за странно. Това което намери странно беше, че Аш не отвърна със същото. Точно тогава той не изглеждаше ленив или язвителен или самодоволен.

Приличаше на някой който искаше да свърши работата си. Роуан каза: