Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 56

- Ами... - Роуан изглеждаше слисана. - Ами, не със сигурност. Ако някой може да прикрива съзнанието си... Ами, може да го изненадаме като му покажем нещо. Но иначе не. Не със сигурност.

Марк се наклони назад.

- О, страхотно. Ами, мисля че от Джеръми ще излезе чудесен Нощен Човек. Всъщност, такива биха били и Вик Кембъл и Тод Акърс.

- Тод. - Джейд каза. Тя вдигна една от клечките, които бяха забити с козата и я огледа.

Роуан гледаше към Мари-Линет.

- Без значение какво, трябва да отидем и да видим приятеля ти Джеръми. Вероятно ще излезе, че той е напълно невинен, понякога хората намират наши пръстени и значки, и след това нещата много се объркват. Особен око влязат в някой от клубовете ни...

Мари-Линет не беше толкова сигурна. Тя имаше ужасно, ужасно чувство. Начина по който Джеръми се криеше, начина по който винаги беше аутсайдер в училище... дори красотата му много лесно се губеше... Не, всичко изглежда водеше до един извод. Тя беше решила загадката Джеръми Ловет най-сетне, и тя нямаше щастлив край.

Кастрел каза:

- Добре, хубаво. Ще отидем да проверим този Джеръми. Но какво ще правим с Аш?

- Какво за Аш? - Роуан каза. Последния кол излезе. Тя нежно зави козата с килима.

- Е, не виждате ли? Това е неговото цвете. Значи е вероятно някой от клуба му да го е направил.

- Ъм, предполагам че ще прозвуча като развалена плоча. - Марк каза. - Но не знам за кого говорите. Кой е Аш?

Трите сестри го погледнаха. Мари-Линет погледна настрани. След толкова много пропуснати възможности, щеше да звучи много странно, когато тя небрежно спомене, че, о, да, тя е срещнала Аш. Но тя нямаше вече избор. Тя трябваше да каже.

- Той е нашия брат. - Кастрел каза.

- Той е луд. - Джейд каза.

- Той е единствения от семейството ни, който може да знае нещо за Бриар Крийк. - Роуан каза. - Той ме хвана на давам писмо на Крейн Линден, за да го измъкне от острова. Но не мисля, че забеляза адреса на Леля Опал на него. Той не е много добър в това да забелязва неща, които не са свързани с него.

- Напълно си права. - Каза тя. - Всичко за което Аш мисли е Аш. Той е напълно себе-обсебен.

- Всичко което прави е да преследва момичета и да ходи на партита. - Кастрел каза, с една от онези усмивки, която накара Мари-Линет да се зачуди дали тя наистина не го харесваше. - И да ловува.

- Той не харесва хората. - Джейд каза. - Ако не му харесваше да гони човешки момичета и да си играе с тях, той най вероятно щеше да планира да затрие всички хора и да завладее света.

- Звучи като страхотен човек. - Марк каза.

- Е, той я някак си консервативен. - Роуан каза. - Политически, имам предвид. Лично, той е...

- Освободен. - Кастрел предположи, с вдигнати вежди.

- Грубо казано. - Джейд се съгласи. - Има само едно нещо, което желае когато тръгне след човешки момичета, освен колите им, имам предвид.

Сърцето на Мари-Линет препускаше. С всяка секунда която изминаваше и ставаше по-трудно да говори. И всеки път когато си поемаше въздух, някой друг започваше да говори.

- Значи мислите, че той е направил всичко това? - Марк попита.