Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 59

- Не можем да се върнем вкъщи, Аш. - дишането й беше леко неравно, но брадичката й беше повдигната високо.

- Е, трябва да се върнете вкъщи. Защото иначе ще има много драстични последици.

- Знаехме това когато тръгнахме. - Джейд каза, с толкова емоции колкото Роуан. И нейната брадичка беше повдигната.

- Ами не мисля че сте го премислили много добре. - гласа на Аш беше остър.

- Предпочитаме да умрем, пред това да се върнем. - Джейд каза.

Кастрел погледна към нея бързо, с една вдигната вежда.

- О, ами добре, ще си го отбележа. - Аш каза напрегнато. След това изражението му стана по-тъмно. Той изглеждаше по-решителен отколкото Мари-Линет си беше мислила, че може да изглежда. Никак не приличаше на голяма руса котка. По-скоро като дълъг, елегантен светъл тигър.

- Сега, слушайте. - той каза. - Има някой малки неща, които не разбирате, нямам време да изгря игрички. Затова, защо не изпратим малките ми приятели вкъщи и след това да си поговорим като семейство.

Ръцете на Мари-Линет се стиснаха в юмруци. Марк стисна Джейд, която го бутна леко с лакътя си. Тя се мръщеше.

- Мисля че по-добре да...

- Няма да те оставя.

Роуан захапа устната си.

- Марк...

- Няма. Не се опитвайте да ме защитите. Той не е глупав, рано или късно ще разбере, че знаем за Нощния Свят.

Роуан пое въздух рязко. Изражението на Кастрел не се промени, но мускулите й се напрегнаха, готови за битка. Очите на Джейд станаха сребърни. Мари-Линет стоеше неподвижно. Всички гледаха към Аш. Аш изглеждаше тягостно.

- Знам че знаете. - той каза със смъртоносно търпение. - Опитвам се да ви измъкна, жалък глупако, преди да разбера колко много знаете.

Сестрите го зяпнаха. Мари-Линет отвори устата си, след което я затвори.

- Мислих си, че не харесваш хората. - Марк каза.

- Не ги харесвам, мразя ги. - Аш каза в малко горчиво радостно възклицание.

- Тогава защо искаш да ми помогнеш?

- Защото ако те убия, ще трябва да убия и сестра ти. - Аш го информира, с малка усмивка, която щеше да пасне перфектно на чаеното парти на Лудия Шапкар.

- И какво, тя те ритна.

Аш спря да подхвърля отговори като топки.

- Да, е, мога да променя мнението си след секунда.

- Не, чакай. - Джейд каза, тя седеше с кръстосани под нея крака, наблюдавайки брат си напрегнато. - Това е прекалено странно. Защо ще се интересуваш какво ще стане с човек?

Аш не каза нищо. Той гледаше към камината горчиво.

Беше Роуан, която каза нежно: - Защото са сродни души.

Секунда по-късно всички започнаха да говорят.

- Те са какво? Имаш предвид, каквото сме ние с Джейд?

- О, Аш, това е невероятно. Просто си мечтая баща ти да беше тук, за да те види.

- Вината не е моя. - Мари-Линет каза. Тя видя че всички се обръщат към нея, и разбра че очите и бяха пълни със сълзи.

Роуан се наклони към Кастрел, за да може да сложи ръката си върху тази на Мари-Линет.

- Искаш да кажеш, че наистина е вярно? - Марк каза, гледайки от Мари-Линет към Аш.

- Вярно е. Предполагам. Не знам какво трябва да е. - Мари-Линет каза, концентрирайки се върху това да накара сълзите да изчезнат.

- Вярно е. - каза Аш мрачно. - Не значи, че ще направим нещо по въпроса.